Из испанската литература

Самуил Стрезов

Знаем, че е крайно рисковано да се излагат решителни оценки в областта на изкуството. Но все пак осмеляваме се да заявим, че мислим - както видни другостранни литературни критици - че Густаво А. Бекер е един от най-големите испански поети. Заявяваме това просто поради силното впечатление, което ни са упражнили Бекеровите оригиналност, съдържание, привличащ поетически екстаз, който отнася удавения ни в проза дух в области на възвишен артистически романтизъм.

Няколко думи за биографията на Бекера. Родил се в жизнерадостната и живописна Севиля - Испания, в 1836 год. В този град, столица на испанската провинция, носеща същото име, днес почиват останките на Христофор Колумб. Бекер останал сираче от ранна възраст и неговите близки го пращали в различни католически училища, с намерение да го правят търговец. Нищо по-чуждо за идеалиста от тая тройна мизерия и затова напуска своите „благодетели” и воден от мечтите си, отива в столицата - Мадрид.

Периодът на най-интензивната му дейност е към 1862 год. Докато слабото му тяло креело в лишения, неговият дух създава възвишените художествени паметници, носещи имената „Спомени от едно артистическо пътуване”, „Мисли”, „История на храмовете в Испания”, „Ел Мизерере”, „Зелените очи”, „Легенди”, „Рими”…
Подробното разглеждане на тази поезия не можем да вместим в кръга на тези къси бележки.

„Историята на храмовете в Испания” е творение, в което авторът разкрива своята крайно чувствителна творческа душа. С леснота прониква поетът в мистичната епоха на средните векове, когато се е чувствало и мислило иначе. В „Легенди” и „Рими” се открива Бекер с цялата си поетическа мощ. Нежните и звучни куплети на богатия и звучен език на Сервантеса, са истински бисери в поезията и пластиката.

Деликатните и възвишени произведения на Бекера обемат всичко три тома. Те са извънредно популярни всред латинците. Неговите „Рими”, предмет на безчислени подражания, са създали сякаш цяла литературна школа. Декламират ги в най-отдалечените краища на земята, където се говори испански: в Мексико, страната на народните брожения и родно място на Рикардо Флорес Магон, наред с „лебедните песни” на Амадо Нерво, в Перу, някогашната тайнствена цивилизация на инките, в Аржентина, наред с тези на Рубен Дарио и Алмафуерта, дори в Парагуай, преведени на звучния индийски диалект „щарани”. Навсякъде ще чуеш: „Volveran las oscuras golondrinas…”

*
Приемат, че за да бъде велик един поет, трябва да характеризира една епоха. Бекер характеризира епохата далеч от днешните материалистични схващания, когато Калдерон казваше: „Какво е животът? - Една илюзия, сянка, фикция. Животът е сън и сънищата са сънища.”

За тази концепция на една минала епоха говори бележитият редактор на лондонския „Arbaiter Fraind” Родолф Рокер в „Артисти и бунтовници”: „Може би това схващане да е право, но във всеки случай трябва да се разбере, че тука не става дума за една всекиму достъпна илюзия; това е един сън от плът и кръв, сън, който оставя развалини, прах и пепел - това не е един сладък детински сън.”

За да допълним, поставяме профанска ръка върху единадесетия стих от „Рими”:

Аз съм гореща, черноока,
аз съм символ на страстта,
жадува наслади плътта.
- Мене ли търсиш? - Не тебе, не…

Моето лице е бледно, къдрите ми златни,
мога да ти доставя наслади бекрайни,
съкровище аз съм от нежности омайни.
- Мене ли викаш? - Не, не тебе.

Аз съм един сън, светлина и мъгла,
ефирен призрак, въображаема,
аз съм беплътна, недосегаема,
не мога да те любя. - Ела ти, о, ела!

Бекер е бляскава звезда в небето на поезията. Тая поезия е била смисъл на неговия живот. Издигнат над знаме и догми, не е от поетите, за които изкуството стига само за себе си. И за това именно с течение на годините не губи силата си. Една сила на мощно вдъхновение го е движела и тя, съчетана с висок артистически талант характеризира Бекеровия талант. Без да създаде като своя гениален съотечественик безсмъртния образ на благородния, величав и малко разбиран рицар Ламаншки, неговата поетическа сила е грамадна.

За Бекера казват, че владее магическото изкуство на Флобера, че има лъх от настроението на Байрона или от „духа на самотата” на Пърси Шели, че граничи с Уайлда и Стриндберга, с Мултатули, Тагоре, Хофман. Нашето мнение е, че наистина Бекер е законен член на тая безсмъртна династия.

Независимо от сегашната си известност, Густаво А. Бекер е един от нередките, непрактични във вулгарния живот поети, чието значение се е оценило късно. Испанската мисъл по онова време повече от днес спеше в летаргията, в която я потопиха йезуитските клади.

Казват, че малко преди ранната му смърт, той бил разбран и поставен на съответния пиедестал от критиката и обществото, обаче прояден от болести, пренесъл като Едгар По толкова лишения, бедствия и разочарования, липсвали му вече сили да понся симпатията на своите на любими сънародници.

Густаво Адолфо Бекер угаснал в Мадрид, 1870 год., на 34-годишна възраст от мизерия… изпратен само от своите почитатели.

Аржентина, май 1925

в. „Развигор”, г. 4, бр. 189, 20.06.1925 г.