Борис Шивачев

Самуил Д. Стрезов - едно непознато име за нашата читающа публика. Нищо чудно в това. Самуил Д. Стрезов е млад български писател, който живее отвъд океана, в Аржентина и пише своите работи направо на испански. Неговата първа крупна работа е „Анга” - любов. (1) Издадена през тази година в Буенос Айрес, тя е обърнала вниманието на критиката. Както от ляво, така и от дясно. За книгата са дадени множество ласкави отзиви.
Ние не можем да устоим на изкушението да цитираме някои от тях. „Suplemento de la Protesta” сравнява Самуил Д. Стрезов „по своя романтизъм” с Панаит Истрати, а по своето дълбоко хуманно чувство с прочутия Рафаел Барет. Най-големият вестник в Буенос Айрес La Nasion, който излиза пет пъти дневно, в 64 големи страници, е дал също доста голям отзив за „Анга”. Той смята че нейният автор има „несъмнен талант”. А списанието „Claridad” счита „Анга” за една от най-добрите книги излезли през тази година. Ние няма да уморяваме повече читателя с чужди отзиви.

* * *

Какво е в същност „Анга”? Това е роман - биография, носещ всичките качества и недостатъци на следвоенното творчество. Изложението е разкъсано, каквато е и психиката на днешния човек. Има страници на дълбок лиризъм, на тънко чувство. А има и страници - същински модерен репортаж, от рода на Londres. Общо взето езикът е плавен и образен. Стрезов владее отлично испански. Като недостатък бихме могли да отбележим ограничената употреба на диалога. Според нас, майсторски подбраният диалог увеличава извънредно много динамичността на стила. Но разбира се това е дребен недостатък, който винаги може да се избегне от един талантлив автор. А може би, той е плод и на по-други разбирания.

* * *

Но голямата цена на „Анга” не се състои в нейните формални достоинства или недостатъци. Според нас всяко произведение може да има технически недостатъци. Може би сме много взискателни. Обаче ние не вярваме в абсолютното съвършенство. И после, един автор, един писател не е само техник. Той е преди всичко творец. Той вдъхва душа на своите произведения. Дава им живот.
И ето там е голямата цена на „Анга”. Тя е жива книга. Тя затрогва. Вълнува. Тя е плът, която изгаря. А не красива и бездушна кукла. Успехът на „Анга” се дължи, първо на нейната простота. Всяко голямо изкуство е просто. Упростено. И второ, на това, че авторът има какво да каже. Даже в излишък.

* * *

Какво е съдържанието на „Анга”? Тъжна история. Теглата на един македонски бежанец. На неговата печална родина. Нещо повече, на всички унижени и оскърбени по земята. Декорите, в които се развива действието, са широки. Европа и Америка. Пред духовния поглед на читателя се изнизват чудни картини. Македонските планини, София, Витоша и Черни връх, Буенос-Айрес, пампасите, Патагония, южните полярни морета. Тропическите лесове на Чако и Alto Parana.
Какви и кои са героите на „Анга”? Строго погледнато, те са малко на брой. Авторът - беден, македонски емигрант; един креол на име Феликс и Анга, полуголото индийско момиче, с кадифените очи. Но на фона се очертава масата. Хиляди, милиони човешки същества, които страдат. Които се огъват под бремето на една безмилостна експлоатация…
Авторът на „Анга” обича унижените и експлоатираните. Той сам е унижен и експлоатиран.

* * *

Накрай, няколко думи и за самия автор. Самуил Д. Стрезов е роден през 1901 год. в България. От родители македонци. Свършил е гимназия в София. После емигрира в Южна Америка. И близко десет години вече, води един скитнически и трудов живот. Но Стрезов не е само скитник. Той е също ловец на блянове и тънък наблюдател. „Анга” е първият сочен плод от дървото на неговата източна фантазия. Може би скоро българските читатели ще имат щастието да прочетат изцяло тази интересна книга, дадена в изискан български превод.

* * *

Когато мислим за Самуил Д. Стрезов, неволно го поставяме до Панаит Истрати и Джозеф Конрад. Бъдещето ще покаже где е неговото място.

—————————–

1. „Анга” - на „гварани” (индийски диалект) значи любов, б. пр.

Вестник „Литературен глас”, С., бр. 44, 13.Х. 1929, с. 4