Херман Хесе

превод: Николай Лилиев

И мене поканили бяха,
защо ли, самичък не знам,
де важни персони стояха
сред залата светнала там.
То бяха лица именити,
живели сред блясък голям,
в страната ни бедна едни те
доставяли мъдрости нам.
И тяхната творческа мисъл
изля се в потоци от плам;
поеми и аз че съм писал,
да кажа, за мене бе срам…