Глеб Успенски

превод: Литературен свят

(Писмо до редакцията)

В № 662 на “Новое време” г-н Непознат, разказвайки за познанството си с покойния Н. А. Некрасов, споменава между другото, че Н. А. е възлагал големи надежди на поемата си “Кой в Русия живее добре?” и съжалявал, че болестта не му позволява да завърши този труд; съжалявал, защото именно сега, в дните на болестта му, целият развой на поемата му се изяснил най-добре. “Започвайки (поемата) - казвал Н. А. - не виждах ясно къде е краят й, но сега всичко ми се изясни и чувствам, че поемата би спечелила все повече…”

За тази поема два пъти разговаря с Н. А. и пишещият тези редове. Наистина Н. А. много мислеше над това произведение, надявайки се да създаде “народна книга”, т. е. полезна, разбираема за народа и правдива книга. В нея трябваше да събере целия си опит от изучаването на народа, всички сведения за него, натрупвани, по думите на Н. А., “дума по дума” в продължение на двадесет години.

Веднъж го попитах:

 - А какъв ще е краят? Кой в Русия живее добре?

 - А вие как мислите? Н. А. се усмихна и зачака.

 Тази усмивка ми даде да разбера, че на въпроса ми Н. А. има някакъв непредвиден отговор, и за да ми го каже, наслуки споменах един от изброените в началото на поемата щастливци.

- Този ли? - попитах.

- Ами! Какво ти там щастие!

И Н. А. с малко, но ярки черти обрисува безбройните черни минути и призрачните радости на наречения от мен щастливец.

- Тогава кой ? - попитах отново.

И тогава Н. А., отново усмихвайки се, каза с паузи:

- Пи-я-ни-я!

После той разказа как именно възнамерява да завърши поемата. След като не намерили в Русия щастливец, пътуващите селяни се връщат в седемте си села: Горелово, Неелово и т. н. Тези села са близо едно до друго и от всяко води пътечка към кръчмата. Тъкмо при тази кръчма те срещат пияница и от него, на чашка, научават, кой живее добре. Този финал на поемата е известен в литературните кръгове, по всяка вероятност, не само на мен. Съобщавам го за провинциалните читатели.

—————————–

Бележка:

Публикувано за първи път в “Пчелa”, 1878, № 2, 8 януари; в същата година излиза без промени в сборника “В памет на Николай Алексеевич Некрасов”, СПБ., 1878, стр. 56-58. Текстът се появява във връзка с публикацията във в. “Новое время” на статията на А. С. Суворин (писал под псевдонима “Непознат”) “Неделни очерци и картинки”, за която Успенски споменава в началото.