Глеб Успенски
Глеб Иванович Успенски (13 [25].10. 1843, Тула - (24.03. [6.04.] 1902, Петербург), руски писател - реалист, е роден в семейството на провинциален чиновник. Детството му преминава в дома на дядо му. Баща му е син на селски псалт. Учи в гимназия в Тула и Чернигов (където се премества семейството през 1856 г.), после в юридическия факултет на Петербургския (1861) и Московския (1862-1863) университети, които не завършва поради липса на средства. Публикува от 1862 г. в педагогическото списание на Лев Толстой „Ясная Поляна” (с псевдоним Г. Бризгин) и в малкото московско списание „Зрител” на Колошин. След смъртта на баща му семейството остава без средстава за съществуване и през 1863 г. Успенски отново заминава за Петербург, където започва да печата в „дебели” списания, но въпреки веднага, че се откроява като голям талант, няма постоянна работа в тях. Принуден е да пише кратки очерци за различни малки списания („Зритель”, „Северное сияние” (1864-1865), „Искра”, „Будильник”, „Женский вестник”, „Новый русский базар”, „Невский сборник” „Грамотей”, „Неделя”, „Модный магазин”), но активно пише и за „дебели” списания - „Библиотека для чтения”, „Русское слово” (1864-1865), „Отечественные записки” на Некрасов и Салтиков-Шчедрин (1868-1884), „Северный Вестник”, „Русская Мысль”, в. „Русские ведомости”. През 1871 г. (или в 1872) посещава Германия и Франция (Париж), а през януари 1875 г. - края на лятото на 1875 г. живее в Франция (Париж) и Великобритания (Лондон). Там се сближава с представителите на „Народна воля” С. М. Степняк-Кравчински, Г. А. Лопатин, Д. А. Клеменц, П. Л. Лавров. След завръщането си работи в управлението на Сизрано-Вяземската жп линия и се заселва в село Сябреници, Новгородска губерния. В края на 1875 г. заминава като кореспондент в Сърбия, която по това време започва война с Турция. Там пребивава заедно с руски доброволци (1876). После се заселва в село в Новгородска губерния (1877); резултат от наблюденията му там е поредицата от очерци „Из селския дневник” (1877-1880). През 1878 г. се премества в село Сколково, Самарска губерния, където е деловодител на кредитно-спестовното общество, написва големия очерк „Страстотерпци на малкия кредит”. През есента на 1879 се установява в Петербург, откъдето пътува често до село Чудово, Новгородска губерния, около което си построява малка къща; понякога пътува из Русия ( в Кавказ, в Сибир). От 1873 г. до заболяването си е под под негласния надзор на полицията. През есента на 1889 г. получава нервно разстройство, което преминава в лудост (прогресивна парализа). През 1892 г. взема дейно участие в сборника „Помощ за гладуващите” във връзка с глада в двадесетте приволжки губернии през 1891-1892 г., което дълбоко го разтърсва. От есента на 1892 г. се намира в Колмовската болница за душевноболни в Нижни Новгород, където прекарва последните години от живота си. Погребан във Волковото гробище в Петербург. Става известен с поредицата очерци за градската беднота „Нравите на улица Растеряева” (1866) и цикъла очерци „Разорение” [1869-1871], следват: „Очерци и разкази” (1866; 1871); „В делник и в празник. Московски нрави” (1867); Разкази и очерци в 3 тома (1871-1873); „Наблюдения на един мързеливец” (1873) и „За една старица” (1873) - отделни издания; „Дълбока провинция. Провинциални и столични очерци” (1875), „Из бележника. Очерци и разкази на Г. Иванов” (1879). На пътуванията му в село Чудово (от 1879 г.) са посветени редица очерци за селския живот (поредиците: „Хора и нрави” (1876), „Селянинът и селският труд” (1880), „Малки деца”, „На родната нива”, „Без определени занимания” (1881), „Властта на земята” (1882), „Щеш не щеш”(1884), „За това-онова” (1886-1887) и и др.). Възгледите му за нравственото предназначение на изкуството са отразени в очерка „Възправила” от едноименния цикъл (1885). Пише произведения за народния живот и в последния период от творчеството си - „Живите цифри” (1888), „Пътувания до преселниците” (1888-1889) и др. Очерците и разкази „Болна съвест” (1873), „Чекова книжка” (1876) и др. влизат в цикъла „Нови времена, нови грижи”. „Тежки грехове” се появява през 1888 г. Не успява да напише замисленото произведение „Властта на капитала”. Творчеството му е високо ценено от Тургенев, Салтиков-Шчедрин, Горки и др. Издания: Съчинения, 8 т., 1883-1886; Съчинения, 3 т., 1889-1891; Пълни събрани съчинения, 12 т., 1903-1904, Съчинения, 6 т., 1908; Съчинения, 6 т.,1918; Избрани произведения, 1926; Съчинения и писма, в един том, 1929; Избрани разкази, 1934; Избрани произведения, 1935; Неиздадени произведения., 1936; Пълни събрани съчинения, 14 т., 1940-1954; Избрано, 1953; Събрани съчинения, 9 т., 1955-1957; Избрано, 1975 и др. На български език са издадени „Избрани произведения” (НК, 1957), „Нравите на улица Растеряева” (1979) и др.
Публикации:
Проза:
