Ярослав Връхлицки

превод: Вътьо Раковски

КРАТКО!

Цъфти ли глог, тук остър вятър вика,
за да си спомни как е виел зиме,
прелита стръмен скат, тресе иглика,
за да цъфти, когато слънце грее.

Гръм - теменужката загубва мирис,
че следващата зима вече коби.

Как, Боже, бързо пролетта умира
като целувка, като спомен, като обич.

ПРОЛЕТНО

Излита от сумрака чучулига
и свети,
към сивия облак с плам се вдига,
изтърсва оттам чудеса и мигат
звънтящите перли на дъждовете.

И всяка перла от чисто злато
ехти и сияе
и трогната слуша земята -
усеща как пъпки в недрата й
се пукат и как пръстта ухае.

ПОД КАРТИНАТА НА МАМИНАТА КЪЩА

Къщурка малка, ниска, сякаш от сребро,
забулена в зеленина се бялка.
Таеше някога сърцето най-добро
                тази къщурка малка.

Там любовта живееше сред колендро.
Цареше в нея смях и обич жарка.
Какъв живот за бъдеще добро?

О, Идеали беше думата най-ярка,
изписана върху стената със перо
от хвърлена от дървесата сянка,
бе мост на духове, сега е минало добро
                         тази къщурка малка.