Микола Сингаевски
Микола Фьодорович Сингаевски (12.11.1936 - 22.02.2013), украински поет, белетрист и публицист, е роден в село Шатрище в семейство на земеделци. Завършва Киевския университет, работи в редакции на редица издания: завеждащ поезията в „Литературна Украйна”, заместник-директор на Бюрото за пропаганда на художествената литература към СПУ, завеждащ отдела за литература и изкуство на сп. „Утро”, главен редактор на сп. „Пионерия”. Печата от ученик в 8 клас със съдействието на поета Максим Рилски. Първата му книга „Живият кладенец” излиза през 1958 г. Положителен отзив за нея пише Михайло Стелмах. Публикува над 40 книги с поезия и проза, половината от тях за деца. Книги: „Жив кладенец” (за деца, 1958), „Земя, чувам те” (1961), „Грозд” (1962) „Моите посоки на света” (1963), „Моята радиостанция” (1964), „Избрани стихове” (1966), „Колело” (за деца, 1966), „С март по земята” (1968), „Архипелази” (1968), „Придвижване” (1969), „Огненица” (1970), „Избрана лирика” (1971), „Родом съм от песента” (1971), „Автограф” (1972), „Добросвят” (1974), „Съзвездието на Лида” (1974), „Поколение” (1975), „Заветен хляб” (1982), „Внезапна възраст” (1982), „Лоза и камък” (1984) и мн. др. Написал е за България пътеписната книга „Макове за звездите”, превежда книги на Л. Левчев и Б. Димитрова, съставител е на Антология на българската поезия за деца и юноши. Посещавал е България няколко пъти. За отношенията си с нашата страна Сингаевски пише през 80-те г.: „Пътувайки, аз открих за себе си цяла страна на поети и революционери - вълшебната България. Българският народ, неговото минало и настояще, Балканът и легендарната Шипка, розовите долини и плодоносната Тракия заемат особено място в творчеството ми. Това е тема на целия ми живот. Тя намери, в известна степен, отражение в сборника ми „Лоза и камък”". Автор на песни. Лауреат на национални награди за литература.
Публикации:
Поезия:
НА ДИМ ЛИ ЗАМИРИШЕ В КЪЩИ…/ превод: Андрей Германов/ брой 42 юли 2012
С ПРИЯТЕЛ СРЕЩАМ СЕ ОТНОВО…/ превод: Матей Шопкин/ брой 42 юли 2012
ГАРА, ВЕЧЕР/ превод: Марко Марков/ брой 42 юли 2012
ПИСМО ДО МАМА ОТ БЪЛГАРИЯ/ превод: Матей Шопкин/ брой 46 декември 2012