Насос Никопулос

превод: Михаил Берберов и Марин Жечев

***
Блян имахме
и го написахме със седем букви.
Блян имахме:
извезана с червено бяла дреха -
забравен по чукарите
на планините блян.

Изричахме ли СВОБОДА,
събираше гласът ни нощен
хиляди слънца.
Изричахме ли СВОБОДА,
тръби и знамена закриваха
циментовите покриви на къщите.
Изричаме ли СВОБОДА,
в ушите ни безкрайни гласове
пеят,
плачат
и се надяват.

ПЪРВИЯТ ВИК

Първият ми вик -
сянка на любов.
Първият ми вик -
острие на нощ.
Първият ми вик -
песен, нарисувала морето.

А стихотворението, моя обич,
е като фонтана, който
пред очите на света се вкамени
без обяснения.
То е
като лятно пладне,
за което се не знае
кой във мед го е облякъл.
Да вървим,
а подиробед
могат пак да ни научат
какво е туй стихотворение.