НАД ГУРЗУФ, ВЪВ МЪГЛАТА…

Леонард Кондрашенко

превод: Найден Вълчев

***

Над Гурзуф, във мъглата,
и далече от нас
плаче жеравно ято
в свечерения час.

Де е то - там, отвъде,
зад горите - не знам.
Трябва птица да бъда,
за да стигна дотам.

Там е родна Русия
с оня дъх, с оня злак…
В необята се крие
там и родният праг.

Може теб твойта лира
да я скръб сполети
и тогава разбираш,
че си птица и ти.

—————————–

***

Над Гурзуфом, в тумане,
голосят журавли.
Но крыло не обманет
притяженья земли.

За высокие горы
надо птицам лететь,
а они, как за шторой:
их нельзя разглядеть…

А за ними - Россия,
дорогая земля.
Там- гнездовья родные
и родные поля.

Можно запросто сбиться,
потеряв окоем.
Мый порою по птицам
и себя узнаем…