НАД ГУРЗУФ, ВЪВ МЪГЛАТА…
превод: Найден Вълчев
***
Над Гурзуф, във мъглата,
и далече от нас
плаче жеравно ято
в свечерения час.
Де е то - там, отвъде,
зад горите - не знам.
Трябва птица да бъда,
за да стигна дотам.
Там е родна Русия
с оня дъх, с оня злак…
В необята се крие
там и родният праг.
Може теб твойта лира
да я скръб сполети
и тогава разбираш,
че си птица и ти.
—————————–
***
Над Гурзуфом, в тумане,
голосят журавли.
Но крыло не обманет
притяженья земли.
За высокие горы
надо птицам лететь,
а они, как за шторой:
их нельзя разглядеть…
А за ними - Россия,
дорогая земля.
Там- гнездовья родные
и родные поля.
Можно запросто сбиться,
потеряв окоем.
Мый порою по птицам
и себя узнаем…