Леонард Иванович Кондрашенко, руски поет, белетрист и преводач, е роден на 4.08. 1930 г. в град Астрахан в семейство на лекари. Завършва средно образование в град Пинск и филологическия факултет на Черновицкия държавен университет. Първото му стихотворение е публикувано през 1950 г. От 50-те г. живее в град Гурзуф, Крим. Ръководи литературно обединение. Работи в пионерския лагер „Артек”. Автор на 30 книги, сред които „За машините”, „Артек” (очерк, 1966, 1979), „Слънцето на длан” (стихове за деца, 1969), „Гурзуф” (очерк-пътеводител, 1972), „Гост на земята” (1978), „Сребърният елен” (стихове за деца, 1980). Учредител на ежегодните Пушкински празници. Създател на музея „А. С. Пушкин” в Ялта. Лауреат на наградата „Николай Бирюков” и „Антон Чехов”. Пише патриотични стихове за деца, текстове за песни. Почетен гражданин на Гурзуф. Член на съюза на писателите на СССР (1962), член на Кримската организация на Националния съюз на писателите на Украйна, член на Съюза на писателите на Крим. Превежда почти цялата българска класика за деца. Приятел на България и познавач на нашата култура. Неведнъж посещава България. Превежда „Кримски сонети” на Адам Мицкевич (2000), за което през 2001 г. получава наградата на Автономна Република Крим. Негов е и преводът от полски на книгата „Белият мустанг. Приказки и легенди на индианците”. Умира на 5.04.2002 г. в Гурзуф, където прекарва по-голямата част от живота си. Книгите му са превеждани в 40 страни. През 2008 г. излиза посмъртно стихотворния му сборник „Душа разтворена като книжка”.

Публикации:

Поезия:

ТИЦИАН/ превод: Найден Вълчев/ брой 44 октомври 2012

НАД ГУРЗУФ, ВЪВ МЪГЛАТА…/ превод: Найден Вълчев/ брой 46 декември 2012

Проза:

ПИСМА НА ЛЕОНАРД КОНДРАШЕНКО ДО АНИТА КОЛАРОВА/ брой 46 декември 2012

Преводи:

АНИТА КОЛАРОВА В ПРЕВОД НА ЛЕОНАРД КОНДРАШЕНКО/ брой 46 декември 2012