Петър Безруч

превод: Пенчо Симов

… това е грозен призрак! -
тъй ще рекат старейшините в тоя град,
тъй ще рече прославеният предводител на народа,
ще кимат и съгласните народни дами,
тъй ще рекат и Ротшилд, Гутман, граф Лариш и Вълчек,
а също и светлейшия херцог Геро -
когато аз измежду седемте десетки хиляди
се вдигнах по-нагоре! Тъй ме биха с бич!
Единственото ми око гореше като пещ,
на раменете ми плющеше кървав плащ:
върху едното носех немското училище,
на другото пък - църквата на Полша,
в десницата си стисках тежък чук
(от въглища отломък ми откъсна лявата ръка,
окото ми затвориха внезапни пламъци),
в сърцето ми пак бяха седемте десетки хиляди проклятия.
Че аз съм грозен, знае бог!
Мъртвешка смрад от мене лъха,
разпуква се месото по ръцете и краката ми,
а виждал ли си пещите във Башка? Тъй окото ми гори,
тъй над раменете ми се вее кървав плащ,
в десницата си нося аз миньорски чук,
(от въглища отломък ми откъсна лявата ръка,
окото ми затвориха внезапни пламъци),
а на гърба ми сто убийци модренски седят
(като жестоки плъхове врата ми те гризат),
на хълбоците ми пък сто евреи полски има -
присмейте ми се, боже, смейте се! Така изглеждам аз,
аз, Петър Безруч от Тешин,
аз - бард на цял народ поробен.
С пленения си здрач вълтавската младеж какво да прави?
А как са извисили римляните вожда горд Спартак?
Така ще се изправя - дълго подир гибелта на този мой народ,
години сто ще се възправям, с чело, вдигнато към небосвода,
с пребития си врат ще се докосвам до лазура,
аз, Петър Безруч, Ахасфер на чешкото съзнание
и грозен призрак, бард на цял народ предишен.