Марио Луци

превод: Драгомир Петров

Навярно, тайната разбила, сред сияние
на спомен ти ще дойдеш - сянка, не от плът,
но не и Нищо, а облечена в страдание…
О, тъй си Ти, не друга - както никой път.

Пейзажът само цвят ще промени, дордето,
във нимб от пепел и от слънчеви зари,
самата ти, но с чистотата на небето
преминеш тихо, без да промълвиш дори.

Ще те съзирам все така в мъглявината
на погледи вечерни, в огън закъснял -
угасващ връз една игла от светлината
червена, над която тръпен взор съм спрял.