БЕЗСМЪРТНИК
превод: Димитър Методиев
БЕЗСМЪРТНИК
Покой предвечерен. Ни шум, ни стон.
И слънцето мръкне в мъглите крайпътни…
Расте на могила край тихия Дон
суровото цвете - безсмъртник.
Излети са сякаш листата от мед,
стъблото - от сиво олово…
Стои над реката и гледа напред
безсмъртникът - цвете сурово.
До него на хълма, дотичал тук пръв,
почива казак млад и личен.
От бледото чело към устните кръв
по тъничка струйка потича.
Казакът в предсмъртния миг като син
посегнал стеблото да хване.
Но всичко загинало в пепел и дим.
Безсмъртникът само останал.
Остана до него казакът-дете,
с картечница мъртва в гнездото.
Остана тук той и останаха те -
бойците от вражата рота.
Да бъде казакът жив в своята смърт,
в народната памет да свети -
остана на стража безсмъртникът твърд -
на тая победа свидетел.
Излети са сякаш листата от мед,
стъблото - от сиво олово…
Стои над реката и гледа напред
безсмъртникът - цвете сурово.
1942
—————————–
БЕССМЕРТНИК
Спустился на степь предвечерний покой,
Багряное солнце за тучами меркнет…
Растет на кургане над Доном-рекой
Суровый цветок - бессмертник.
Как будто из меди его лепестки,
И стебель свинцового цвета…
Стоит на кургане у самой реки
Цветок, не сгибаемый ветром.
С ним рядом на гребне кургана лежит
Казак молодой, белозубый,
И кровь его темною струйкой бежит
Со лба на холодные губы.
Хотел ухватиться за сизый ковыль
Казак перед самою смертью,
Да все было смято, развеяно в пыль,
Один лишь остался бессмертник.
С ним рядом казак на полоске земли
С разбитым лежит пулеметом;
И он не ушел, и они не ушли -
Полроты фашистской пехоты.
Чтоб смерть мог казак молодой пережить
И в памяти вечной был светел,
Остался бессмертник его сторожить -
Суровой победы свидетель.
Как будто из меди его лепестки
И стебель свинцового цвета…
Стоит на кургане у самой реки
Цветок, не сгибаемый ветром.
1942
