Степан Рудански

превод: Борис Струма

Хей, братя казаци, стъкмете конете,
за бодрост глътнете винце,
препасвайте саби, юздите хванете,
на стреме - с юнашко сърце!
Тъй няма казашкият врат да се свие
под тежък ярем в някой час,
в родината няма да вдишваме ние
димът, що се вие над нас!
Не сме ли и силни, тъй както бащите,
и друга ли сабя държим?
Нима сме без степ и коне, а лулите -
без искрица огън и дим?
О, нека конете захапят юздата,
да цвилят тогаз, да пръхтят
и нека казаците - нашите братя -
по родната степ да летят!
Да звънне казашката сабя сурово
в желязна ръка над врага
и вражите кости да гният отново
по нашите степи сега!
Да светят искри във лулата на всеки -
да палите замъци вред,
да знае врагът ни, да помни навеки
как плаща казакът за гнет!

1857