Алексей Мусорин

превод: Литературен свят

Eдин от най-ярките поети на Беларусия от началото на ХХ век - Максим Адамович Багданович е роден в Минск на 9 декември 1891 г. Ранното му детство минало в Гродно, където семейството на Багданович се преместило през юни 1891 г. Родителите на бъдещия поет били интелигентни, високообразовани хора. Майката - Мария Афанасиевна преподавала в училище, обичала и добре познавала литературата, опитвала се да пише разкази. Бащата - Адам Егорович също работел като учител, но поради заболяване бил принуден да прекъсне преподавателската си дейност и да постъпи на служба в Гродненската държавна банка.

Тук, в Гродно, Максим преживял първата си голяма скръб: на двадесет и осем години майка му починала от туберкулоза. След смъртта на жена си Адам Егорович решил да смени местоработата си и през 1896 г. се преместил с децата в Нижни Новгород.

През 1902 г. Багданович постъпил в първи клас на Нижегородската мъжка гимназия. Той бил замислено, малко затворено, не за годините си сериозно дете. В ученическите си години не се разделял с книгите, много четял. Неслучайно приятелите му - гимназисти го нарекли Максим Книжника. По-късно поетът ще се нарече именно така в малкото си произведение «Апокриф». Юношата много обичал поезията, музиката, народните песни и приказки, внимателно изучавал произведенията на класиците както на руската, така и на чуждата литература. В същото време Максим се запознал с произведенията на беларуските писатели и поети, учел беларуски език, сам се опитвал да пише на беларуски.

Склонността към поетично творчество се появила рано у Максим. Започнал да пише стихове на десетгодишна възраст. Но първото му произведение било публикувано едва през 1907 г. - на страниците на първия беларуски вестник «Наша нiва».

В 1908 г. Адам Егорович бил преместен на работа в Ярославл. Максим продължил образованието си в ярославската гимназия, която завършил успешно през 1911 г. После поетът предприел пътуване из Беларусия. Искало му се да посети родината си, да се запознае с беларуски писатели и поети, да установи лични контакти с онези, които първи печатали произведенията му. Пътуването продължило около два месеца.

Няколко дни той прекарал във Вилньо, където се запознал с членовете на редакцията на «Наша нiва», останалото време живял в малкия чифлик Ракутьовшчина, собственост на чичото на известния беларуски филолог, фолклорист, събирач на белоруски старини Иван Луцкевич. Запознанството с родината направило дълбоко впечатление на Багданович и до голяма степен повлияло на по-нататъшното развитие на поезията му.

Върнал се в Ярославл, Максим Багданович постъпил в Ярославския юридически лицей. Но юридическите науки малко интересували младия поет. Цялото си свободно време той отдавал на литературата. Особено го интересувала поезията на славянските народи. Багданович самостоятелно учел чужди езици, за да чете в оригинал класиците на славянските и западноевропейските литератури.

Лицейският период бил най-плодотворният в поетичната дейност на Багданович. Именно по това време написал най-хубавите си произведения. През 1914 г. излязъл първият му сборник със стихове - «Венец». Това била първата му и последна издадена приживе книга.

Завършвайки лицея през лятото на 1916 г., Багданович заминал за Минск. Тук работил в в Губернската продоволствена комисия, активно участвал в дейността на Беларуското общество в помощ на жертвите на войната. И, разбира се, много писал, превеждал от чужди езици.

Сред превежданите от него автори били класиците на древноримската литература Хораций и Овидий, от немците - Шилер и Хайне, руските поети Пушкин и Майков. Особено място сред превежданите от Багданович автори заема Пол Верлен - един от създателите на френския символизъм. Този поет Максим Багданович превеждал повече от всеки друг. Сред преведените от Багданович на беларуски верленови произведения са такива шедьоври на лириката като «Есенна песен», «Рицарят Нещастие», «Роялът целува тънката ръка» и мн. др.

За съжаление, му оставало да живее съвсем малко: година по-късно той заболял от туберкулоза. Трябвало да замине да се лекува. Приятели му събрали пари за път и го изпратили в Крим. Но болестта се задълбочила. На 25 май 1917 г. Максим Багданович починал в Ялта.

Лириката на Багданович е принципно нов етап в развитието на беларуската поезия. Ако по-рано беларуската поезия, а и беларуската литература като цяло се основавала само на беларуски сюжети и разработвала изключително местна тематика, М. Багданович - поет-интелектуалец внесъл в нея цялото богатство на европейските художествени традиции.

Той е един от първите в белоруската поезия, които използвали сложни стихотворни размери и рядка строфика, писал в жанровете на триолета, рондото и рондела, създал може би най-добрите образци на беларуския сонет. Багданович първи (или един от първите) пише верлибри на беларуски ( стихотворението «Бих искал на улицата да ви срещна»). В поезията му наред с класическите форми на стиха влезли много образи и символи от европейската литература.

Поезията на Багданович е много разнообразна по съдържание - изискана любовна лирика, пейзажни скици, стихотворения на гражданска тематика. Цяла поредица от негови произведения са посветени на миналото на Беларусия и нейната култура: «Преписвач», «Летописец», «Книга» и др.

В стихотворението «Безнадеждност» е показан големият културен деец на беларуското средновековие - първопечатникът Франциск Скорина. Но тук той е изобразен не зад печатарската машина и не с книга в ръка. Завършил Падуанския университет, доктор по медицина (доктор на лекарските науки), той посещава безнадежно болен; такъв образ на Скорина не се среща в беларуската литературато нито до, нито след Багданович.

На социалната тематика, критиката на съществуващите обществени отношения Багданович посветил стихотворенията си «Песен на белоруския селянин», «Господар и селянин», «Разговор» и мн. др. Багданович съчувствал на тежкия живот на трудовия народ, но никъде в стиховете му няма революционни призиви за промяна на съществуващия ред.

Една от най-ярките теми в поезията на Багданович е темата за родината. На нея са посветени стихотворенията «Емигрантска песен», «Как Базил умрял в поход», «Белорусия», «Антей» и мн. др.

Връх на патриотичната лирика на Багданович е стихотворението «Преследване», написано през 1916 г. преди отпътуването му за Ялта. «Преследване» е название на старинния беларуски герб, на който е изобразен бял конник на червено поле. Това хералдическо изображение станало отправна точка за лирическите размишления на поета.

Стихотворението получило широка популярност, станало неофициален химн на беларуското национално възраждане. Впрочем, такъв химн може да се счита цялото творчество на поета, направил толкова много за беларуската култура за своя кратък живот.