Станислав Куняев

превод: Стефка Тотева

От предговора към книгата „Чист образ”

Млада жена с лека походка, сякаш стъпвайки по въздуха, влезе в редакционния кабинет и протегна към мен свитък с листчета.
- Нашият свещеник даде благословия и каза, че може да ме отпечатате.

Тя седна до масата и от време на време, откъсвайки се от стиховете, които ме учудваха, аз вдигах поглед към нея: откъде, от кои времена влезе в нашия полудял, обезчестен, хищен, обезобразен свят това същество, родеещо се духом и телом с великата болярка Морозова или с някаква руска монахиня, героично срещнала смъртта от куршум по време на революционния погром?

Със ум и съвест, и със дух ще се сбера,
Пред Бог - с обета свой съм и с вериги,
И нека да умра, но ти възкръсвай, Рус!
Бъди великата, предишната Родина….

Славна руска фамилия, дворянска и селска кръв, вечните унижения, в които е живяло семейството в довоенното и следвоенното време - и все пак въпреки всичко Нина Карташова в дните на нашето унижение и позор, донесе като скъпоценна влага в дланите си, без да я разплиска, ревностната вяра в Русия, великата надежда към Богородица - застъпница за нашата земя и чиста любов към измъчения, оклеветен, но жив свой народ.

Народ мой беден! И безкористен работник,
И за кого са плодовете на труда ти?
Народ измъчен, срещу теб и върху теб е всичко,
И призрак нов в Русия вече броди.

А може би свещените места на Подмосковието, където тя живее и където витаят сенките на двама гении на руската земя - Александър Блок и Дмитрий Менделеев, хранят днес душата й с единствено възможните думи и чувства.

Аз четях стиховете й и разбирах,че това е чудо. Става дума не толкова даже за таланта, а за това, че в епохата на разпадане на живота и поезията, на отровната рефлексия, която разрушава поетическото слово, в епохата на тоталната лъжа на новите стопани на живота, в епохата на гниене и позорна смърт на литературата изведнъж - сякаш по Висша воля - се срещаш с душа, изпълнена със стремителна,звънтяща сила на самопожертвование, милосърдие и духовен героизъм, почти немислим в наше време!

Значи все още е жива моята Родина, жива е православната вяра и Богородица не е обърнала гръб окончателно и с горест на любимото ни и нещастно отечество.

(със съкращения)