ЖЕНА
превод: Найден Вълчев
ЖЕНА
И копняла жената
да бъде птица,
да лети
редом с Господа Бог.
Ала Господ криле й не дал.
И тогава
явил се мъжът.
Утешавал я дълго,
раменете й дълго целувал -
точно там,
дето искал
да й израснат криле.
И така
я направил той
птица.
Тя могла да лети.
Полетяла -
по-високо
дори от облачето пара,
което се вдигало
от горещото й тяло.
Ала скоро се спуснала
и се облегнала на мъжкото рамо,
защото я привличали към земята
целувките,
останали по крилете й,
кафявичките петънца
по бялото лице,
заобления като хляб корем.
И вече никога
не се откъснала тя
от мъжа.
Полетял тогава той.
Но заедно с нея.
На нейните криле.
ХЛЯБ
Човек посее Зърно в есента,
прошушне Дъжд и то заспи в пръстта.
Запазват го от щика на студа
Снегът дебел и меката Бразда.
Кога напролет Слънце напече,
то позлатява младото Класче.
А много са класчетата. Оттам
човек ги сбира в своя дом голям
и грейва при добрия стар Пекар
на краешника златния загар.
Когато всички са околовръст
жената го начупва къс по къс,
та всеки, грижил се за стръка слаб,
да вземе залъче от този хляб.
И затова прославя ги светът -
Снегът, Браздата, Слънцето, Дъждът,
дела си давали те ката ден
на някой като теб и като мен.
