Теодор Щорм

превод: Ана Александрова

Ти помниш ли - в оная пролет как
надвесени над влажната градина
опивахме се в падащия мрак
от люляка лилав и от жасмина?
Над нас - изпълнен със звезди безкрай.
И млада ти… Отдавна минал май.

И нощният всемир бе онемял.
Едничък дъждосвирец отдалече
пропяваше за птичата си жал
да бъде сам, сред тая нежна вечер…
И пролет знам, ще ни обгърне пак,
но чужд за нас ще бъде оня бряг.

Безсънно бдя. И вслушвам се, дали
за връщане в родината е време.
Чужбината е непосилно бреме,
щом дом на роден бряг си съградил.
Натам е моят поглед устремен…
Едно остана: Ти вървиш до мен.