Теодор Щорм (Theodor Storm, 14. 09. 1817, Хузум, провинция Шлезвиг-Холщайн - 4.07. 1888, село Ханерау-Хадемаршен) е немски поет и белетрист, ярък представител на реализма в немската поезия, класик на немската новела. Роден в стария ханзейски град Хунзум на Северно море в семейство на адвокат. Завършва латинско класическо училище в родния си град, известната школа Катаринеум в Любек и право в Килския и Берлинския университети, работи като адвокат (до 1880 г.), емигрира в Прусия (1853-1864). Главните му теми са любовта, изкуството, природата и историческото минало на родния край. Наричан „последният велик майстор на мелодичната песенна поезия”. Автор на книгите „Песни на трима приятели” (1843, заедно с братя Тихо и Теодор Момзен), „Предания, приказки и легенди от херцогство Шлезвиг-Холщайн” (отново с братя Момзен, 1845), „Стихотворения” (1852), документалната повест „Лена Вис” (1873) и повече от 50 новели - „Именското езеро” (1849, претърпяла още приживе на автора над 30 издания), „Възкръсналата” (1851), „Когато узреят ябълките” (1857), „В замъка” (1862), „Край камината” (1862), „Под коледното дърво” (1862), „Виола триколор” (1874), „Поле кукловодът” (1874), „Горски кът” (1874), „Синовете на сенатора” (1880), „Ханс и Хайнц Кирх” (1882), „Двойник” (1886) „Ездачът на белия кон” (повест, 1888), и др. Издава „Събрани съчинения” в 6 т. (1868), „Gesammelte Schriften” (1868-1877) в 10 т. Кореспондира си с Иван Тургенев, Готфрид Келер и др. Умира от рак. У нас е издадена книгата му „Новели” (1977) в превод на Димитър Стоевски и Донка Илинова и др.

Публикации:

Поезия:

ТАМ МУЗИКА ГЪРМИ…/ превод: Ана Александрова/ брой 43 септември 2012

ТИ ПОМНИШ ЛИ?/ превод: Ана Александрова/ брой 46 декември 2012

АЗ СЪМ С МОЯТА ДУША/ превод: Красимира Василева/ брой 59 февруари 2014

МОРСКИ БРЯГ/ превод: Стефан Ив. Стоянов/ брой 102 януари 2018