Александър Репников

превод: Литературен свят

Дълго време нашите телевизионни зрители следяха приключенията на героите от телевизионния сериал “Петербургските тайни”, поставен по романа на Всеволод Владимирович Крестовски “Петербургските покрайнини”, който неведнъж бе преиздаван в последните години. Благодарение на телевизионната постановка Крестовски е известен сега като “автор на един роман”. Такава участ го постигнала и приживе, а между впрочем Всеволод Владимирович е написал редица произведения,  актуални и досега.

Всеволод Крестовски е роден на 11 февруари 1840 г. Произхождал от стар, но разорил се дворянски род. Още в гимназията започнал да пише стихове и разкази. Един от тях “Вдовицата” попаднал в ръцете на инспектора на гимназията, бил намерен за непристоен и предаден на изгаряне. На самия Крестовски било наредено повече да не се занимава с глупости, но за щастие, продължил да пише. След като завършил гимназия произведенията му се печатат в “Отечественные записки”, “Русское слово” и други списания. Литературният успех го навестил след публикуването на романа му “Петербургските покрайнини” в списание “Отечественные записки” в средата на 60-те г.

Романът бил написан на основата на богат фактически материал. За да проучи живота на обитателите на покрайнините, Крестовски посещавал градските вертепи и гуляйджийските места, което далеч не било безопасно. Веднъж дори прекарал нощта в полицията, след посещение в кръчма, където по това време станало сбиване между крадци. Читателската публика възприела романа като увлекателно авантюристично произведение. Но самият автор се надявал, че произведението му, преди всичко “ще накара читателя да се замисли за живота и участта на петербургския бедняк”. В обръщението си към читателя на романа той задавал въпроса: “Защо са тези глад и студ, тази нищета, разяждаща промишления богат и елегантен град, редом с палатите и самодоволно-ситите физиономии? Как стигат хората до този позор: порока, разврата и престъпленията?”. Този въпрос напълно може да се зададе и днес.

Важно място в творчеството на Крестовски заема националната проблематика. Така, в незавършената трилогия “Тъмнина египетска”, “Тамара Бендавид” и “Тържеството на Ваал” се засягал “еврейският въпрос”. Характерно е, че по думите на самия автор, той  ”в продължение на десет години изучавал  библията, талмуда и проч., наред с личното му, практическо опознаване на еврейския бит и свят”. Крестовски “смятал за необходимо да подкове… и четири крака”, преди да пристъпи към такава остра тема. Публикуването на трилогията в “Русский вестник” се натъкнала на съпротивата на редактора на списанието М.Н. Катков и едва след неговото напускане станало възможно да се отпечата произведението изцяло. Преиздадената през 1993 г. книга и досега се ползва с вниманието на читателите. Да се намери тя в продажба е практически невъзможно.

Романът на Крестовски “Кървавият път”, състоящ се от две произведения: “Панургово стадо” и “Две сили” бе преиздаден през 1995 г. Той има подзаглавие “Хроника на новото смутно време в руската държава” и засяга “полския въпрос”. През 1863 г., по време на полското въстание, Крестовски бил в Полша като в член на комисията за изследване на подземията на Варшава, в които въстаниците се укривали от правителствените войски. Именно във Варшава, общувайки с поляци, той замислил написването на този роман.

Повестта на Крестовски “Деди”, разказваща за царуването на Павел I, била резултат от проучването на историческите източници, открити в архивите. При това Крестовски се стремял да спаси образа на Павел I от необоснованото очерняне.

Увлекателният роман на Крестовски “Извън закона”, неотстъпващ по сюжета си на  “Петербургските покрайнини”, бе преиздаден през 1995 г. в поредицата “Стар криминален роман”. Разглеждайки в него вечния проблем за “престъплението и наказанието”, авторът показва как извършеното престъпление разяжда човешката душа. Идеята за “висшия съд”, намиращ се “извън закон” и извън човешката компетентност, невидимо присъства в романа. Съдбата сама наказва престъпниците и предателите и в края на книгата главната героиня казва на своя съучастник: “Оправда ни човешкия съд, но все пак и вие, и аз… всички ние носим в себе си заслуженото възмездие, но то е извън закона”.

През 1867 г. Крестовски постъпил като юнкер в Ямбургския улански полк и скоро получил офицерски чин поручик. В периода на руско-турската война 1877-1878 г. той изпращал кореспонденции от театъра на военните действия. Военната служба на Крестовски намерила отражение в няколко книги, една от които - “Очерци за кавалерийския живот”, беше преиздадена през 1998 г. Познаващ офицерския живот, Крестовски бил много загрижен, че офицерите поради парични притеснения са принудени да преминават “в службите за акциза, в тези контрола или по железопътните линии”. Съвсем наскоро читателят успя да се запознае с още едно увлекателно произведение на писателя, основано на реални събития - “В далечни води и страни”.

Крестовски починал на 18 януари 1895 г. във Варшава и бил погребан в гробището на Александро-Невската лавра в Петербург.