Всеволод Крестовски
Всеволод Владимирович Крестовски, руски поeт, прозаик - реалист и патриот, и литературен критик, е роден на (11 (23).02. 1840, село Малая Березянка, Тарашчанска оклоия, Киевскa губерния в семейство на улан-офицер в оставка и полски дворянин, воювал по време на кримската война при Севастопол. Майката на Всеволод, Марта Осиповна (Йосифовна) Товбич произхожда от стар и обеднял дворянски род. Завършва Първа Санкт Петербургска гимназия (1850 - 1857), учи в юридическия факултет на Санкт Петербургския университет (1857 - 1861), но прекъсва - семейството му се разорява. Публикува от 1857 г. Близък до почвенците - свързва го близко познанство с Аполон Григориев, Фьодор Достоевски, Николай Страхов. Превежда Анакреон, Алкей, Хораций, Сафо, Гьоте, Хайне, Шевченко. Автор на либретото на операта на Н. А. Римски-Корсаков „Псковитянка” по едноименната драма на Лев Мей и операта „Наташа, или Волжките разбойници” по музика на К. П. Вилбоа. Става унтерофицер в Гродненска губерния (1868), издава „Историята на 14-ти улански Ямбургски полк” (1973), преместен в гардията (1874). Публикува „Историята на лейбгвардейския улански полк на Негово Величество” (1876). Участва в руско-турската война (1877-1878) като военен кореспондент в щаба на Дунавската армия, сражава се в боеве, присъединява се към отряда на генерал Карцев и заедно с него преминава Траяновия проход в България, после в състава на авангардния отряд на генерал-майор Струков участва в превземането на втората столица на Отоманската империя - Одрин. Секретар при началника на Тихоокеанската ескадра (1880-1881), с която извършва околосветско пътешествие, после е страши чиновник за специални поръчения при туркестанския генерал-губернатор М. Г. Черняев (1882-1884), от 1884 г. работи в Министерството на вътрешните работи - инспектира земските учреждения в Централна Русия. От 1887 г. с чин полковник е инспектор в граничните части на армията (Закавказието и др.). Генерал-майор. По покана на генерал Гурко става редактор на в. „Варшавский дневник” - от 1892 г. до края на живата си. Пише разкази, стихове (гражданска и любовна лирика), повести, критически статии, фейлетони, очерци за военния бит, кореспонденции от фронта. След сборника „Стихове” (т. 1-2, Санкт-Петербург, 1862) издава прозаични произведения в три книги: „Петербургски типове”, „Петербургски златотърсачи”, „Снимки на петербургския живот” (1865). Очерците му за военния бит са включени в „На зимни квартири” (1872) и „Очерци за кавалерийския живот” (1892, 1998). Следва историческата повест „Деди” (1875, 1885, 1891), очерци за руско-турската война - „Двадесет месеца в действащата армия (1877-1878)” (т. 1-2, 1879), очерците „На гости на бухарския емир. Пътен дневник” (1887), двутомника с очерци „В далечни води и страни”(преиздаден през 2002 г.). Сред най-известните му произведения са романите „Петербургските покрайнини” (1864-1866, отделно издание, 1867; 1994), „Извън закона” (1873, 1876, 1995), „На тревата” (1876), романовата дилогия „Кървавият път” (т. 1-4, 1875), включваща антинихилистичните романи „Панургово стадо” (1869; отделно издание Лайпциг, 1870) и „Две сили” (1874); трилогията, анализираща еврейския въпрос в Русия и включваща романите „Тъмнина египетска” (1889), „Тамара Бендавид” (1890), „Тържеството на Ваал” (незавършен, 1891). Подлаган на гонения и абсурдни клевети от либералната общност за своя безкромпромисен патриотизъм и честност. Носител на ордени за храброст и бойни заслуги в Руско-турската освободителна война. Съчинения в 2 т. (1862), Съчинения в 2 т. (1866-1867); Събрани съчинения в 8 т. (1899-1900, ІІ изд. - 1898-1905), както и „Повести, очерци и разкази” (1868, 1871, 1872). Умира на 18 (30).01. 1895 г. във Варшава. Погребан във Волковото гробище в Санкт Петербург.
Публикации:
Поезия:
ПОД ЛИЛОВ КЛОН, НАД НАС НАДВЕСЕН…/ превод: Иван Ст. Андрейчин/ брой 137 април 2021
За Всеволод Крестовски:
