превод: Литературен свят 

Гогол не е страдал от шизофрения, убеден е неговият биограф, литературният критик Игор Золотуски. В интервю за РИА Новости Золотуски разказа за собственото си виждане за фигурата на Гогол, за новите открития на изследователите за живота и творчеството на писателя и разпръсна редица митове, свързани с името на Гогол.

 -  Игор Петрович, около Гогол съществуват множество митове и слухове. И разбираме, че съвсем не познаваме истинския Николай Василиевич. Какъв човек е бил Гогол, какви черти на характера са били определящи за личността му?

- Знаете ли, това е дълъг разговор, но ще се опитам да бъда кратък. Гогол преди всичко е наблюдател, изследовател, той е много умен и всичко вижда. И е човек със силна воля. Заминавайки за Петербург, казал на изпращачите си: “Или нищо няма да чуете за мен, или ще чуете нещо много хубаво”. И след три години цялата аристокрация на нашата литература го приела не само като писател, но и като равен.

Но в душата на Гогол до края на живота му останало нещо детско. От една страна, той бил много затворен човек, никой от приятелите му не знаел какво става в душата му. От друга страна, когато тези преживявания се натрупвали, Гогол можел публично да се обясни с читателя. Приживе публикува завещанието си - началото на книгата “Избрани места”, където пише как трябва да го погребат, как да се разпоредят с нещата му и т. н. Подобна откритост у повечето образовани хора по онова време предизвиквала неразбиране, изглеждала като неимоверна дързост. Въобще на Гогол цял живот му се налагало да се оправдава за произведенията си. Редица такива сериозни душевни преживявания… вие знаете с какво те завършили.

- Имате предвид тежката душевна болест, която е имал Гогол?

- Нито шизофрения, нито психопатия - нищо подобно Гогол не е имал. В душата му е горял един огън - огънят на любовта към изкуството. Заради него той се отказал от семейство, от всичко, за да се отдаде изцяло на изкуството.

- Истина ли е, че някога Гогол бил учител по история и искал да издаде дори учебник “Всеобща история” в девет тома?

- Имал е херкулесови планове за историята. Искал да издаде историята на Малорусия, давал обяви във вестниците, за да му изпращат летописи. Искал действително да издаде и “Всеобща история”. После преподавал на девойките в Патриотичния институт, занимавал се история в Петербургския университет, но всичко това бързо му омръзнало. Написал няколко исторически статии, които са публикувани в сборника му “Арабески”. Не може да се каже, че те имат самостоятелно историческо значение, макар че съдържат много интересни наблюдения.

- Смятате ли също така, че Гогол сериозно се е увличал от ботаника, събирал всевъзможни сведения за тревите, даже искал да издаде сборник “Народна ботаника”. Така ли е?

- По-скоро това е било интерес към всичко в живота. Наистина Гогол събирал треви, запомнял имената им - но заради знания за Русия. Все пак е роден в Украйна, а действието на главната му книга, “Мъртви души”, става в центъра на Русия, както той пише, “недалеч от двете столици”. В този смисъл бил придирчив към себе си: искал всичко да знае изчерпателно.

- В училище мнозина нямат желание да четат Гогол. На каква възраст трябва да се започне с четенето на Николай Василиевич и от кое произведение?

- От обаянието на гоголевия смях е невъзможно да се избегне. Оръжието на Гогол е хуморът. Струвало му се, че “Ревизор” са разбрали като фарс, като сатира на Русия, че Хлестаков е плут, негодник, който измамил всички. Хлестаков е простодушно, но талантливо дете, той е гений на лъжата. Когато започва да лъже, всички му вярват, както вярвали на Гогол, впрочем, защото е нарисувал Иван Александрович отчасти от себе си. Мисля, че в центъра на “възрастния” Гогол, с който трябва да започне изучаването му в училище, е “Шинел”. Това е най-разбираемата за всеки човек във всяка възраст повест. Когато колегите му издевателстват над Акакий Акакиевич, той с много тих глас казва: “Защо ме обиждате?”. А в тези думи, пише Гогол, се чуват други думи: “Та аз съм ваш брат”. Нима това би било неразбираемо? Всеки от нас като дете е изпитвал неразбиране и може би даже насмешки. А нали се братя. И трябва да се прочете “Шинел”, за да се почувства това. Педагогическа работа за това не е необходима - трябва да имаш сърце, това е всичко.

- Много ли още открития за съдбата и в творчеството на Гогол ни предстоят? Има ли архиви, които по някакви причини засега се затворени за проучвания? И какво представлява най-голям интерес за гоголеведите?

- Архивите на Гогол са богати. Много книги от библиотеката на Гогол след смъртта му попаднали в Украйна - сега те са в Научната библиотека на Киевския университет и в библиотеката на Украинската академия на науките. Има ръкописи на Гогол в Москва - в Румянцевската библиотека, в отдела за ръкописи. Има ръкописи и в Пушкиновия дом, там се пази огромният архив на Вилегорски - семейството, в което Гогол бил приет, сватосал се за дъщерята на Вилегорски. Така че там има какво да се намери.

В Пушкиновия дом се пази и единствената фотография на Гогол. Това е истински дагеротип от 1844 г. На нея Гогол е сред художници в Рим. Там се пазят и коси на Гогол. Това са светли коси, макар че на портретите Гогол изглежда тъмнокос. И косите му са много меки - това показва, че е бил много мек човек.

Доскоро изглеждаше, че за Гогол е известно всичко. Но буквално тези дни ни позвъниха от църквата „Св. Симеон Стълпник” и ни представиха документи, че именно в нея са опели Гогол. Досега се смяташе, че Николай Василиевич е опят в църквата „Света Татяна”, а всъщност там с него просто са се сбогували.

 И когато за първи път бяхме във Василиевка (Василиевка, сега Гоголево - родовото имение на Гогол-Яновски в Украйна, бел. рус. ред.), братова внучка на Гогол ни разказа, че има предание, според което уж Гогол е закопал втория том на “Мъртви души” на хълма недалеч от имението. Ами ако този ръкопис действително някъде съществува? А наскоро ми позвъни жена и каза, че у нея са мебелите на Гогол от московското му жилище. Така юбилеят започва да вади тези необикновени открития. Впрочем, най-важното събитие в тази юбилейна година е възстановяването на кръста и камъка на гроба на Гогол.

-  Разказват, че камъкът от гроба на Гогол сега се намира на гроба на Булгаков. Какво мислите по този повод?

- Това е доста известна история. Допускам, че би могло да се случи, но не е възможно да се докаже. Когато прахът на Гогол бил разкопан през 1931 г., от гроба изчезнали и камъкът, и кръстът.  Напълно възможно е камъкът да е бил хвърлен в каменоломната на Новодевичето гробище и Елена Сергеевна Булгакова да е избрала именно този камък.

-  Знаем, че съвместно с канал “Култура” заснехте 10-сериен филм за Гогол. Ще има ли във филма някакви неизвестни факты?

- Няма да кажа в коя страна, но заснехме автографи на Гогол, които е оставил на камък. Имал е такъв навик  - да се подписва на известни места.

 - Как го е правил?

- Просто надрасквал с камък върху камъка “Гогол”. Така че, както виждате, в Европа има автографи на Николай Василиевич. Защо там да не са се запазили и негови книжа? Та Гогол е живял там много години.

- Филмът се нарича “Оправдаване на Гогол”. Пред кого и за какво трябва да бъде оправдаван?

- Разбира се, Гогол не се нуждае от никакви оправдания. Не спорим с никого от критиците, които не разбирали Гогол. Но през целия си съзнателен живот Гогол търсел оправдание от Бога. Да, той изгаря втория том на “Мъртви души”, но това го прави майстор, недоволен от творбата си. Той стигнал до Бога с чисто сърце, починал в съня си, както умират праведниците. И до леглото му тогава имало един човек, тъщата на историка Погодин - фамилията на тази жена била Гудчайлд, т. е. “добро дете”. Такова странно съвпадение. Смятам, че Бог  Го е приел и Го е обичал.

- Казват, че, работейки с Гогол, правейки постановки по негови произведения или снимайки филми, непременно се сблъскваш с нещо мистично. Наблюдавахте ли нещо подобно?

- Извинете, но за каква мистика може да става дума, ако говорим за истински вярващ човек? Да, съществува и противникът на Бога - дяволът, и Гогол чувствал това. Във втория том на “Мъртви души” Гогол като никой друг го изобразил - в образа на юрисконсулта. Каква ти тук мистика? Гогол живеел в обемния свят на чувствата, където има и добро, и зло. Когато снимахме филм, нямаше никакви пароксизми и трагедии. Това беше като все едно да се приближиш до голяма звезда: можеш да се разбиеш в нея, можеш да се лишиш от силата си и да изгубиш собственото си “аз”. Така че е сложно да се сближиш с него. Но пък е радостно онова, което получаваш от него  и че благодарение на него, започваш да растеш, да се променяш… Изобщо към него се отнасям като към жив човек. За мен Гогол е жив.

РИА Новости, 10.03.2009