Игор Петрович Золотуски, руски литературен историк, критик, публицист, литературовед, е роден на 28.11.1930 г. в Москва в семейството на военен и медицинска сестра. Израства в детски дом. Завършва историко-филологическия факултет на Казанския университет (1954). Печата от 1956 г. Член на Съюза на писателите на СССР (1963). Работи като учител в Далечния Изток (1954-1956), кореспондент на в. „Молодой дальневосточник” (Хабаровск, 1956-1958), кореспондент на Хабаровското радио (1958-1963), кореспондент на „Литературная газета” (1967-1971), наблюдател в списание „Литературное обозрение” (1978-1990), редактор в „Литературная газета” в раздела за руска литература (1990-1994). Водещ специалист по творчеството на Гогол. Книги: „Обитаемият остров. Очерци” (1965), „Фауст и физиците” (1968), „Топлината на доброто” (статии, 1970), „Докато сме заедно” (повести, 1971), „Гогол” (1979, 1984, 1998, 2005), „Часът на избора” (статии, 1976), „Монолог с вариации” (1980), „Душа и дело на живота. Очерци за Гогол” (1981), „Очна ставка с паметта” (1983), „По следите на Гогол” (1984, 1988), „Фьодор Абрамов” (1986), „Гогол. Лермонтов. Жуковски” (1986), „Трепетът на сърцето” (статии, 1986), „Поезия на прозата” (1987), „Изповедта на Зоил. Статии, изследвания, памфлети” (1989), „В светлината на пожара” (1989), „Крахът на абстракциите” (1990), „Към стълбата на Расколников. Есета от последните години” (2000), „Ние бяхме трима” (2011). С времето се дистанцира от либералните литератори и поддържа най-добрите традиции на великата руска литература на писатели като Белов, Распутин, Воробьов, Шукшин, Максимов. Член на журито на литературната награда „Ясна Поляна”. Живее и работи в Москва. На български език е издадена книгата му „Гогол” (1982).

Публикации:

Интервю:

ИГОР ЗОЛОТУСКИ: „ГОГОЛ НЕ Е ИМАЛ НИКАКВО ДУШЕВНО ЗАБОЛЯВАНЕ”/ брой 46 декември 2012

Критика за Игор Золотуски:

ИГОР ЗОЛОТУСКИ: ПЪТЯТ НА КРИТИКА/ автор: Юрий Павлов/ брой 6 февруари 2009