Николай Гогол
Николай Василиевич Гогол, руски писател и драматург, е роден на 1.04. 1809 г. (20.03.1809 стар стил) в село Сорочинци (днес село Големи Сорочинци), Полтавска губерния, Украйна в семейството на бедния, но образован помешчик Василий Афанасиевич Яновски-Гогол и Мария Ивановна Косяровска. Детството му минава в родното имение Василевка. Учи в училище в Полтава 2 г. (1818-1819), и в Нежинската гимназия за висши науки (1821-1828). През 1828 г. се установява в Санкт Петербург. Работи като чиновник в Департамента за държавно стопанство, а после в Департамента за императорските имоти. Сътрудничи на „Отечественные записки”, „Северные цветы” и „Литературная газета”, сприятелява се с Пушкин (1831). Става популярен с „Вечери в селцето край Диканка” (1831-832), възторжено посрещната от Пукин. През 1835 г. издава два прозаични сборника - „Арабески” (включващ „Невски проспект”, „Записки на лудия”, „Портрет”, към тях се присъединяват и публикуваните по-късно, съответно през 1836 и 1842, „Нос” и „Шинел”) и „Миргород” (включващ „Вий”, „Тарас Булба” и др.), създава пиесата „Ревизор”, поставена в Москва през 1836 г. Помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския университет от лятото на 1834 г. до края на 1835 г., след което се отдава на писателски труд. През юни 1836 г. заминава зад граница, където прекарва общо 12 г., живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия, но най-дълго в Италия. Автор на пиесата „Женитба” (1841), романа „Мъртви души” (1842), чийто втори том (започнат още през 1840 г.) изгаря през лятото на 1845 г. „Избрани места от преписката с приятели” се появява през 1847 г., а посмъртно - през 1857 г. е отпечатана „Размишления за Божествената литургия”. Окончателно се завръща в Русия (април 1848) след поклонничество на Гроба Господен. Живее в Одеса, в Малорусия, Петербург, посещава Оптинската Пустиня, но по-голямата част от времето си прекарва в Москва. Изгаря новата редакция на втория том на „Мъртви души” на 11/12. 02. 1852 г. Умира няколко дни по-късно - сутринта на 4.03. 1852 (21.02. стар стил) в дома си на Никитски булевард в Москва, погребан в гробището на Свято-Данииловия манстир, а след революцията, през 1931 г., прахът му е пренесен в гробището на Новодевическия манастир. Ролята на писателя в съвременната световната култура е огромна.
Публикации:
За Николай Василиевич Гогол:
«БОЖЕСТВЕНИЯТ ПЛАМЪК НА ТАЛАНТА»/ автор: Алла Новикова-Строганова/ брой 34 ноември 2011
ИГОР ЗОЛОТУСКИ: „ГОГОЛ НЕ Е ИМАЛ НИКАКВО ДУШЕВНО ЗАБОЛЯВАНЕ”/ брой 46 декември 2012
ГОГОЛ Е НАШ/ автор: Валерий Ганичев/ брой 93 март 2017
