Даниел Бержени

превод: Йордан Стратиев

Унгарецо, ти бе могъщ, всесилен!
Днес твойта кръв линее - гаснеш ти.
Не чуваш ли със гневен бич небето
над твоята родина как плющи?

Ти не веднъж потъпка род и близък
във дни на гняв, в жестоки, слепи дни,
но кулите на Буда се издигат
и днес, след толкоз кръв и съсипни.

Но днес, повярвай, твоята разтуха
ти готви тъжен, незавиден дял -
змии подриват гордия ти замък,
на толкова обсади устоял.

Не те сломи със свойте стеноломни
ни дивият татарин - Чингиз хан,
нито властта на турските пълчища,
навред в света побили своя стан.

Не те сразиха ни гнетът на Запой,
ни на убийци подлите ръце,
не изгоря в пожара на раздора
светата кръв на твоето сърце.

Защото чест и здрави мъжки мишци
те водеха през бури и порой,
и с боздуган в коравата десница
ти победи във страшния двубой.

А днес отрова бавно те разяжда.
Виж тоя дъб: от бури несломен,
но с корени проядени, подрити,
от тих повей ще падне някой ден.

Така, в разруха бавно залинели,
през вековете гинеха царства,
така, загубил сила и опора,
и Рим във робство преклони глава.

А ти какво си, братко мой, кажи ми?
Потънал във охолство и разврат,
от камъните на стените бойни
без срам градиш на леността палат.

Омръзнаха ти бойните доспехи,
езикът на великите деди,
размекна се сърцето, и ръката
омекнала играчки днес реди.

О, не във нея мълнии блестяха
на хуните пред страшния набяг,
когато разгневеният Атила
заливаше света от бряг до бряг.

Не с твойта кръв край Дунава създаде
родината ни някога Арпад!
Не с твоята ръка отби напора
на турските пълчища Хуниад!

Уви! Немилостива е съдбата,
и тъй било е винаги в света:
играе си със нас като играчка
и после ни захвърля във калта.

Желязната ръка на вековете
тъй срива всичко: падна Илион,
и днес мълчат погребани навеки
и Картаген, и Рим, и Вавилон!

Бележки:

Арпад - основател на първата царска династия
Хуниад, Хуниади - унгарски пълководец, герой в борбата срещу турците през 15 век.