АЛЕГОРИЯ
превод: Николай Тодоров
ВРЕМЕ ИСТИНСКО ИЛИ ВЪОБРАЖАЕМО
АЛЕГОРИЯ
В откритите планински ширини
(не знам къде, но бе магично място),
крила като на щраус устремили,
без край се надпреварват две деца,
сестра и брат!
тя - надалеч пред брата;
но бяга все извърната назад
момчето гледа, слуша как върви,
защото той е сляп, уви!
По равно и неравно преминава,
не знае - пръв ли, сетен ли остава.
—————————–
НЕЩО ДЕТИНСКО, НО МНОГО ЕСТЕСТВЕНО
(написано в Германия)
Крила да имах само две,
да бях перната птица само,
към теб бих литнал, скъпа моя,
но мислейки така, без дело,
все тук стоя.
Но в своя сън към теб летя,
в съня съм винаги до теб!
Светът е цял на някой там,
но будя се и де съм аз?
Сам, все тъй сам.
Монархът моли ме за сън,
но с радост се в зори пробуждам,
макар сънят ми да е минал,
човек очите си по тъмно,
затвори ли - пак спи.
—————————–
ЖЕЛАНИЕ
Където истинска любов гори,
желанието е чистият й пламък,
тя отразява земната ни рамка,
със смисъл, който по-висок остава -
езика на сърцето ни предава.
—————————–
НА ПРИРОДАТА
Наистина е може би внушение
в творения да търся да почерпя
дълбок, прочувствен, вътрешен възторг;
в цветя, в листа край мен да проследя
уроци на любов и свидна милост.
Да бъде, нека, та дори цял свят
да подиграе тази вяра, няма как
да носи страх, обърканост, унилост.
Така с олтара свой насред полята,
с резбовано небе като таван
и диви, сладко дъхащи цветя -
като принесен само Теб тамян,
единствен Бог! Ти няма да презреш
и мен, свещеник с тази бедна жертва.
1820
Time, Real and Imaginary
AN ALLEGORY
ON the wide level of a mountain’s head
(I knew not where, but ’twas some faery place),
Their pinions, ostrich-like, for sails outspread,
Two lovely children run an endless race,
A sister and a brother!
This far outstripp’d the other;
Yet ever runs she with reverted face,
And looks and listens for the boy behind:
For he, alas! is blind!
O’er rough and smooth with even step he pass’d,
And knows not whether he be first or last.
—————————–
Something Childish, but Very Natural
(Written in Germany)
If I had but two little wings
And were a little feathery bird,
To you I’d fly, my dear!
But thoughts like these are idle things,
And I stay here.
But in my sleep to you I fly:
I’m always with you in my sleep!
The world is all one’s own.
But then one wakes, and where am I?
All, all alone.
Sleep stays not, though a monarch bids:
So I love to wake ere break of day:
For though my sleep be gone,
Yet while ’tis dark, one shuts one’s lids,
And still dreams on.
—————————–
Desire
Where true Love burns Desire is Love’s pure
[flame
It is the reflex of our earthly frame
That takes its meaning from the nobler part,
And but translates the language of the heart.
—————————–
To Nature
(1820)
It may indeed be phantasy, when I
Essay to draw from all created things
Deep, heartfelt, inward joy that closely clings;
And trace in leaves and flowers that round me lie
Lessons of love and earnest piety.
So let it be; and if the wide world rings
In mock of this belief, it brings
Nor fear, nor grief, nor vain perplexity.
So will I build my altar in the fields,
And the blue sky my fretted dome shall be,
And the sweet fragrance that the wild flower yields
Shall be the incense I will yield to Thee,
Thee only God! and thou shalt not despise
Even me, the priest of this poor sacrifice
