Ояр Вациетис

превод: Найден Вълчев

Човеко,
сине мой,
това съм аз - земята.
Не знам
дали достигат винаги до теб
вълните на моите радиостанции,
не знам
дали ще бъде винаги добър
металът на ракетите -
да издържи.
Ти - знам - ще издържиш,
защото си мой син.
Но ти не вярваш?
На мойте побелели коси не вярваш?
На облаците и на върховете?

Заминаващите влакове
не причиняват болка.
Отплаващите кораби
не нараняват никого.
А ракетите твои
ме пронизват със свойте стрели.
Когато отлиташ към Космоса,
се питам:
как да откъсна от тебе ръце?
Как да те задържа?

Как да те прегърна с такава сила,
с каквато те обичам?
Но ти не слушай мойто
“Остани!”
Ти моето “Върни се!” чуй.
Със звездна пепел по нозете
се върни.
Със звезден пламък във очите
се върни.
Със звездна болка във сърцето
се върни.

И пътищата мои пак ще тръгнат
край моите реки,
ще плиснат луди дъждове
и люляците мои пак ще се напълнят
като косите на любимата ти
с бури пролетни
и светъл дъх.

Човеко,
сине мой,
това съм аз - Земята.
Вземи във своя звезден път
парченце земен хляб
и шепа пръст от мен.