Егише Чаренц

превод: Андрей Германов

ЕПИЧЕСКО УТРО

Строго гледа ме в очите
полунощна тъмнота,
но ще минат мрачините
и ще дойде утринта.
Чудно е да станеш рано
и да гледаш сънен ти
как в мъглата непрестанно
светъл синкав дим трепти.
И да знаеш, че във строя
много грижи ти тежат.
Искам да вървя по тоя
най-красив и стръмен път.

Гледа ме в очите строга
младостта - един предел.
И по своя път с тревога
крача бодър, крача смел.
Някога пред мен играе
тъмнина и аз безкрай
искам всичко да сияе,
както слънцето слияй.
Чувам много поколения -
да вървя ме те зоват
и една от всички сенки
ми помага в моя път.

С вас разделям се, о, нежни
и безумни младини -
нощи бури и метежни
и лирични млади дни.
И ще срещна бодър утре
не със горък въздъх, не
аз епическото утро -
първо в синьо ширине!

НАШИЯТ ЕЗИК

Див езикът ни е, непокорен,
груб е, пълен с мощ и мъжество,
и ни свети, фар в света просторен,
със вековното си зарево.

Майстори във древността съдбовна
дялали го от мермер звънлив,
ту тежал като скала вековна,
ту искрял като кристал красив.

Ний опазихме сред мъки страшни
бистрата му изворна вода,
да не би в душите ни сегашни
да попадне старата ръжда.

Ала падна границата стара
и не се побира този век
на Терян във звучната цафара,
нито в пергамента на Нарек.

Даже Туманян със своя говор
селски - не отвежда надалеч.
Но ще найдем своето желязно слово,
най-наситената, мъдра своя реч.