Розе Ауслендер

превод: Ана Александрова

***

Опознаваме се
чрез земята
и нейните заплашващи тайни.

Чрез дъжда и снегопада,
дървото и хълма.

Чрез майчинството
на слънцето - убийственото.
Чрез водата
и нейното проклятие.

Чрез млякото и хляба.
Чрез поезията,
с която човечеството
приказки изприда
за човека.

Опознавам се чрез всичките думи,
които са ме създали.

***

Върнахме се у дома
без рози.
Останаха в чужбина.

Градината ни лежи погребана
в гробището.

Многото се е преобразило
в многото.

А ние -
станахме шипове
в чуждите очи.

***

Моята звезда виси
на пъпната си връв,
аз пия нейното мляко.

Скоро ще се родя.

Зад моята смърт
тя ще израства.

***

Седем пъкъла да пребродиш -
небето съзерцава
с удоволствие.

Върви! - казва то -
няма какво да губиш.

***

Творец умря. И всичките предмети
непроменени пак в света битуват.
Умря баща. Умря детето.
И пеперудите прогонени тъгуват.