Имант Зиедонис

превод: Найден Вълчев

ПРИРОДА

Природата шум не вдига.
Тихо си върши нещата.
Гледай как, без да усетим,
е побеляла земята.

Гледай как незабележимо
е побеляла и мама,
и как без шум е разцъфнала
вишната ни голяма.

Гледай, дето бе голо вчера,
днес каква е трева избила.
Цвили, бие копито
куцата наша кобила.

Всичко това да опишеш
са усилия напразни.
Слушай цветчето без думи
как за това ни разказва.

ВИСОКИТЕ ХОРА

Високите хора са някак си по-независими -
главите им като че плуват над реките от хора
и за разлика от при гъстата ниска безчисленост,
при тях е по-ведър и по-кислороден простора.

Че при плътската плътност, точно там, дето
всичко става или за даване, или за вземане,
високата глава е по-близо до небето
и по-далече от ниския вик на корема ни.

Но как с децата да стане, кой над тях да разтвори
тази смрадлива безвъздушна преизподня,
където вони от газове, мотори и кикимори
и ще се изядат от надпревари себеподобните?

Щастливецът - да дойдете само да го видите
как стърчи над тълпата, през нея как плува,
как носи детето си високо над индивидите
и техните въздишки може би и не чува.

А в зловонието долу, в кръговете на ада
шушнат, ръмжат, блъскат се ниските слоеве
и безчувствени, и измъчени, и стигащи до припадък
като роби водят за ръце дечицата свои.

Такива деца израстват плахи, чинни и са еднооки:
внимават какво се прави, какво се говори…
Аз не казвам, че трябва да приклякват високите,
но си мисля за реката от ниските хорица.

ЗА СЕБЕ СИ

Извинете ме, че чувам,
дишам, гледам с интерес,
извинете ме, че плувам
не по дъното и днес.

И дали ще ми простите,
че в самотния си ден
и оставям, и замитам
сам следите си след мен?