Ярослав Връхлицки

превод: Григор Ленков

Нощта е в сенки цяла.
   Чуй - песен на щурци!
Тъга луната бяла
   над парка пуст струи.

Топола ли простена?
   Въздиша и шуми.
О нощ, о нощ здрачена,
   воала свой снеми!

Към мен със сенки плува
   алеята в нощта:
дали не се сбогува
   със мене младостта?

Фонтанът блика в блясък,
   но щом го доближа,
кракът ми скръцне в пясък
   и аз тъжа, тъжа.

Настъпя сухи листи -
   как болно шумолят…
Мечти, надежди чисти
   кога ще отлетят?

Тополата простена -
   и нямам аз покой;
о нощ, о нощ здрачена,
   снеми воала свой!

Свят в сенки; спят тревите;
   луна и здрач и сън,
и ронят пак щурците
   тих, монотонен звън.