Едуардас Межелайтис

превод: Марко Марков

***

Умира герой…
         Умира войник…
Раната с шепа пръст притиска,
и гълта пръстта кръвта му без вик,
и кръв пали сивата стиска.

А земята не иска кръв, а вода.
Шава в кръвта и моли земята:
Със зърно ме засей,
           бразда след бразда,
ще ти върна зърната стократно.

И преди да умре без слова
надига гърдите си голи,
и земята докосва с устни едва,
и я целува,
          за прошка я моли…

Умира войник!