Едуардас Межелайтис
Едуардас Бениаминович Межелайтис (3.10. 1919, село Карейвишкиай, сега в Пакруойски район, Литовска република - 6.06. 1997, Вилнюс, Литва) е литовски съветски поет, преводач, есеист. Роден в семейство на бивш войник, работещ в мелница, а после във фабрика в покрайнините на Каунас. Премества се с родителите си в Каунас (1923), учи право университетите на Каунас и Вилнюс, членува в нелегална комсомолска организация. Като ученик и като студент изгражда тайни кръжоци, издава вестник, разпространява комунистическа литература. Дебютира в нелегален комсомолски алманах през 1935 г. Работи във в. „Комъяунимо теса” („Комсомолска правда”). По време на Великата Отечествена война е евакуиран във вътрешността на СССР. Първите му стихосбирки са „Лирика” (1943), „Вятърът на родината” (1946) и „Моят славей” (1952). От 1943 г. е военен кореспондент в 16-та Литовска дивизия. После е секретар на ЦК на Комсомола на Литва (1944-1946), редактор на комсомолското списание „Младежки редици”, секретар и после председател на Съюза на писателите на Литва (1959-1970). Секретар на Съюза на писателите на СССР (от 1959). Член на ЦК на Литовската комунистическа партия (1960-1989), депутат (1962-1970), от 1975 г.- заместник- председател на Президиума на Върховния Съвет на Литовска ССР. Народен поет на Литва (1974), герой на социалистическия труд (1974). Награден с орден „Ленин”, други ордени, медали. Награда „Дж. Неру” (1969). Автор на епичната „Братска поема” (1955), сборниците „Чужди камъни” (1957), „Слънце в кехлибар” (1961), „Човек” (1961; Ленинска награда, 1962), „Автопортрет” (1962), „Южна панорама” (1963), „Кардиограма” (1963), „Авиоетюди” (1966), „Въртележка” (1967), „Микропоеми” (1975), „Глас” (1977), „Моята Итака” (1978), Събрани съчинения в 3 тома (1977-1979) на руски и в 6 т. на литовски и др; публицистичните книги : „Лирически етюди” (1964), „Хляб и слово” (1965), „Нощни пеперуди” (1966), „Тук е Литва” (1968), „Хоризонти” (1970), „Бароко на Антакалнис” (1971), „Кехлибарената птица” (1972), „Контрапункт”. Превежда Пушкин, Лермонтов, Шевченко, Петьофи, публикува книги за деца. Произведенията му са преведени на много езици. Носител на Международната награда за поезия „Никола Вапцаров” (1979). Посвещава на българския народ „Балкански балади” (1981).
Публикации:
Поезия:
ОФЕЛИЯ/ превод: Йордан Янков/ брой 45 ноември 2012
УМИРА ВОЙНИК…/ превод: Марко Марков/ брой 45 ноември 2012
ИКАР/ превод: Найден Вълчев/ брой 45 ноември 2012
ВОЙНИК/ превод: Димитър Василев/ брой 128 май 2020
Публицистика:
