ОФЕЛИЯ

Едуардас Межелайтис

превод: Йордан Янков

В живота има дни, подобно мигновния,
но ние не разбираме доброто им значение.
И всичко туй, което с Офелия е сторено,
се случва във живота ни без сцена, без декори.

Напразно обещават. Привличат. Колебаят се.
Напускат я… А вятърът събира пак листата
на купчини по ъглите… Измамена и слаба,
подобно пеперуда съдбата я премята.

Развеждат я по улици и в сините среднощни
трамваи. Тя е бледа - като от гипс изваяна.
Дъждовни капки падат, подобно сълзи тежки.
И есенни листа кръжат над нея бавно.

В горчивите минути тя вглежда се безсмислено
там нейде към далечните и в дим покрити здания,
припява нещо тъжно, а може би и весело.
И плува през тълпата със смях или ридание.

Но туй е само миг. Вали снегът. Градът просветва, сякаш е
картина нарисувана с прозрачни акварели…
Веднъж в живота само Офелия ще срещнат…
Веднъж се пада само да бъде тя Офелия.