ВОЙНИК
превод: Димитър Василев
Разкъсаха фронтовата линия.
И веднага ревящите танкове
се втурнаха в прореза.
И мина войникът -
смелият, пъргав момък.
Напред закрачи той.
На слънцето
винтовката му блестеше.
Покрай него гърмяха
тромавите влекачи
с прикрепени оръдия
и гайзери от кал.
Тлъстия мирис на трупове
гъсто тегнеше над земята.
И нямаше как да не го диша.
И нямаше какво да гледа -
мъхести, вбити в земята,
на гарвани се превърнаха
и към небето полетяха.
даже дъсчените огради -
котешките и петльови
звънки ксилофони -
пропаднаха и се затриха.
А още - земята миришеше
на пожари, барут и на пот,
на засъхнали партенки,
сгорещени гуми и бензин,
на изгоряло конско месо.
Не на коне, не и на сено,
не на топло прясно мляко.
Вярно, от градините лъхаше
на зрели ябълки… Сладкия
мирис на ябълкова ракия
в ноздрите го удари.
Понадигна се войникът,
откъсна
розоволиката ябълка
и веднага я захапа.
Но в устата му, не знам защо,
загорча… Отдалече
повя бащината му градина…
Плю войникът и нататък
още по-гневен отмина.
