Мирослав Флориан

превод: Григор Ленков

Позахладняха нощите. Заесени.
Горчивото узря и почна да сладни,

плод на плода разказва приказки за рая
и месецът звъни като лъжичка в чая.

И, мила, няма кътче върху нас, нали,
което любовта ни да не спепели,

по нашите зеници и чела, и жили
коли пламтящи остри дири са изрили.

Ръцете ти поемам с дъх на зряла нива
и ги целувам дълго, с болка мълчалива

и чувствам, че ей този земен дар голям
сега за пръв път жъна. Изумен и ням.