Рудолф Фабри

превод: Пенчо Симов

ОБИЧАМ ЕСЕНТА

Обичам есента,
когато дъха тя
в градини опустели
и бродя: накъде ли.

Обичам есента,
която с лекота
плете безброй дантели
от хризантеми бели.

Обичам есента,
макар че пак мечта
несбъдната е тая
и друга пак мечтая,
излъган в любовта.

Невесело това е,
вечерен мрак витае,
листа шумят едва
в градини опустели,
от злато пожълтели
и вихър зъл повя.

СЕСТРА

Феята на ветровете - нежна, мила,
над съня засява семена добри
и с трохи надежда тя ни дава сила
винаги готова нещо да дари.

Може в плен на прежна обич да остава,
може би оплаква майка си сега,
нейната съдба е да ни утешава
с винаги различна нежност и тъга.

И когато час безсънен ни надвие,
а сред мрака трепкат мигащи звезди,
стона й повтаряме, и знаем ние:
с ласка над полуживотите ни бди.