Силва Капутикян

превод: Найден Вълчев

ВЕЧЕН СНЯГ

Не съжалявам, и не плача, и не страдам,
че всичко от живота аз невзех.Но как?
Вървяла съм до ручеите бистри - жадна,
от жега съм умирала - до морски бряг.

И си останах вярна, влюбена - такава,
че дългата ми болка днес не ми тежи
и честата ми детска вяра ме спасява
от криви пътища, падения, лъжи.

Девическата ясност с мене си остана
и не напусна моя пълен с грижи праг:
тя свети на върха на дните ми огряна
като нестапящ се и лете вечен сняг.

Дали затуй не свършва мойта младост тленна
и нови радости очаква всеки ден,
като че в моя златен август щом е с мене -
и в моя бял декември пак ще бъде с мен.

ИДЕ ЗИМА

Сложи палтото: твоят май
се скри комай и иде зима.
И всеки спомен затвори
като врата, че иде зима.
С глупака хич и не спори,
а свойта жътва прибери,
преди да я затрупа сняг.
Не чакай знак, виж - иде зима.