СОНЕТ
превод: Александър Миланов
Заспали сладък сън, благоухания
във нежните цветчета се таят;
тъй и всесилната любовна скръб
в сърце печално дреме без желания.
Целуната от слънчево сияние,
разтвори тихо розата цветът;
Ерот, стаил до този миг дъхът,
изглеждаше останал без дихание.
В миг скочи, парна моите гърди;
пробуди го тя с блясъка в очите;
но как да властва робът над тълпите?
Замри, сърце, и ти, възторг, прости,
и ти, надежда сладка на мечтите:
Уви! Предаден съм от вас самите.
Първата половина на 1820-те г.
—————————–
СОНЕТ
Объяты сладким сном, благоуханья
Таятся в лоне нежного шипка:
Так и любви всесильная тоска
В закрытом сердце дремлет без желанья.
Развили розу солнцевы лобзанья;
Вдаль аромат лиется, как река:
Эрот, который, прикорнув, пока
Казался без движенья, без дыханья,
Тут вдруг вскочил и сердце вдруг расторг;
Он пробужден ее очей лучами, -
Но им не греть, нет! властвовать рабами.
Умри же, сердце, и прости, восторг
И ты, надежда, с сладкими мечтами:
Увы! я предан, я обманут вами!
Первая половина 1820-х годов (?)
