СЛЕД ВАВИЛОН
превод: Роман Кисьов
СЛЕД ВАВИЛОН
Аз съм само думата „обичам”,
която моят баща е прошепнал на майка ми,
когато тя е била на шестнайсет.
Прекрасен акт,
където единственият изход е
раждането на детето. Реката на рождеството,
на нейното бълбукане и плисък
са изложени тревата, небето, мисълта.
И въздухът се изпълва с аромат,
несравним с ни една роза,
и с блясъка на пъстри пеперуди,
несравним с ни един лъч.
В босоноги долини звънят
пролетни копита. Шираз
така гръмко вдигна наздравица с Арарат,
че на света не остана
неизречен тост. Светлината
не познава граници. Раздялата е неестествена,
защото срещата присъства постоянно.
И няма по-висока планина
от планината на детството.
На клоните на мигновението
свих за себе си гнездо. Заминах
за поредното стръкче или сламка,
а когато се завърнах, видях, че мигът е отлетял.
Останали са само твоите очи.
По безкрайния път крачат две планини,
като две чаши, в които се люлеят
светлината и мракът: слънцето изгрява от едната планина
и залязва в другата.
Истински новото в този свят е самият свят,
който всеки миг е познат и различен.
Аз съм само думата „обичам”,
а думата „бъркотия”,
несъмнено, е родена след Вавилон.
ПОКЛОНЕНИЕ
Първото чувство,
изпитано от Адам
от деня на появата му на белия свят,
е самота.
Ева е родена от самота,
родителката на Ева - самотата.
АКО АЗ НЕ СЪМ АЗ
Вървях по моя път. Невидима далечина ме води:
Не зная какво се случва там.
Ако сънят ме посети когато съм буден, това означава,
че има среща на края на пътя…
С кого?
Отворена тишина. Цветето пише стихове
във всеки, който гледа към него. Ако съм цветът, не съм цветът…
Нямаме право да не видим задната част на стената,
защото онова, което следваме толкова дълго, съществува
само там, където не се вижда. Моите очи текат.
Тази година лятото не си замина когато пристигна есента.
Във всяка целувка има малко отрова и всяко раждане е
смъртно наказание.
Приказки, познайте себе си и своето място.
Небето, в снежинки, се спуска на малки парченца над безцветни
долини
и дни. И ако се запътиш към друга планета, моля те
не забравяй да вземеш със себе си спомените.
Мелодия - за дълбината. Стъмва ми се по-скоро
от обикновено. И думите ще ме загубят, ако аз не съм аз.
Вървя по моя път, без да се срещна по пътя. Съгласието
не удовлетворява душата, както я удовлетворява несъгласието.
„Някъде” натежа на раменете ми…
ТЪГА
Дъжд, дъжд, дай ми сълза,
искам да плача със тебе…
Но дъждът ми даде синевата на небето
и аз изплаках Синьо.
Дъжд, дъжд, дай ми сълза,
искам да плача със тебе…
Но дъждът ми даде огромни камъни
и аз изплаках камъни.
Дъжд, дъжд, дай ми сълза,
искам да плача със тебе…
И дъждът ми откри пътеки до планините,
и аз изплаках пътеки.
Дъжд, дъжд, дай ми сълза,
искам да плача със тебе…
ВЕЧНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Аз ще ти даря най-прекрасното
което е под слънцето - пътят
който довежда цветчето при аромата
който довежда ручея при прозрачността
който довежда усмивката при целувката
който довежда любовта при безкрая
Аз ще ти даря най-скъпото
което е под слънцето - пътят
който довежда светлината при душата
който довежда водата при пустинята
който довежда песента при мечтата
който довежда рицаря при звездите
Аз ще ти даря най-неповторимото
което е под слънцето - пътят
който довежда небето при крилете
който довежда планината при величието
който довежда топлотата при сърцето
който довежда дома при дома
Аз ще ти даря най-недостижимото
което е под слънцето - пътят
Вечната приказка
МОЯТ ПЪТ
Моят път в планината -
клавиатура…
Със всяка крачка натискам
някакъв клавиш,
но така че да не прозвучи
фалшива нота,
така че моят път и живот
да се слеят в хармонична и чиста,
вълнуваща музика…
ЗАЕДНО
Хванати за дрехата на отминаващия ден,
вървим неуморно,
аз - по земята, моята дума - във мен.
Когато тя се превърне във песен
(а тогава аз ще съм вече
съвсем уморен),
все пак, ние няма да се разделим,
пътя си ще продължим:
тя - по земята, аз - във нея.
* * *
Ручеят тича мълчешком
по равния и гладък път.
Неговите песни
се раждат само там
където му е трудно да премине,
където камъни препречват пътя.
ЗАГЛАВИЕ - В БЪДЕЩЕТО
На Баруйр Севаг
Въпреки че постоянно оковават
нозете ми с вериги (и аз помагам)
преодолявам пътя
със ръце
на върха
на обикновен писец
Бъдещето - тази територия
където първи
стъпват поетите
* * *
Не преставам да се удивлявам:
откъде тези скали
знаят толкова много различни наречия?
Извикай каквото поискаш на някой език -
те ще ти отвърнат на същия…
ВЕЧЕН ЖИВОТ
Изваждат ни от реката,
ние за кратко играем на брега,
после реката ни понася отново.
