Торквато Тасо

превод: Драгомир Петров

***

По звездни пътища пилеещи се, бели,
към облачни дворци нетленните вървят,
но мръкват техните лъчи пред оня път,
по който жаждащите слава са поели.

Към други замъци, в невиждани предели
пътуват мислите - и след Амур летят.
За тайните на тия замъци мълчат,
които със душите си са в тях прозрели.

Сърцето ми не казва дума, не шепти
(то само с някоя въздишка се издава),
но погледите тъмни не мълчат, говорят.

Те сякаш питат: колко щастие, мечти -
за тебе непознати мойта гръд стаява?
Кажи сега, додето с огъня се боря?