Торквато Тасо (Torquato Tasso, 11.03.1544, Соренто - 25.04.1595, Рим) е италиански поет, класик на италианската литература. Роден в аристократичното семейство на Бернардо Тасо от Бергамо, филолог и поет, секретар на княза на Салерно, и Порция Роси от Неапол. Прекарва детството си в Салерно и Неапол. Завършва йезуитско училище. От 1544 г. живее в Рим и Урбино - при баща си, учи право в Падуа (1560) и Болоня (1564). Пише стихове от 1599 г. Издава поемата „Риналдо” (1562). Принуден е да напусне Болоня заради сатири срещу съученици и преподаватели. Продължава образованието си в Падуа, избран е за член на Академия „Етерея”, завършва университета (1564), пребивава в двора на Ферара, посещава Франция (1570), където се запознава с Пиер Ронсар, връща се в Италия (1571), написва драмата „Аминта” (1573), през 1575-1576 г. завършва „Освободеният Йерусалим” - за Първия кръстоносен поход (1099) и обсадата на Йерусалим, но продължава да работи върху нея до 1575 г . Преживява психическо разстройство - поради мания за преследване пътува в Рим, Мантуа, Венеция и др. През 1579 г. е затворен в болницата „Света Ана” във Ферара, където прекарва седем години. Междувременно са публикувани без негово знание драмата „Аминта” (1580) и „Освободеният Йерусалим” (1581). През 1586 г. приятелят му Винченцо Гонзага го отвежда в Мантуа, но скоро пристъпът на болестта се повтаря. През 1587 г. поетът бяга и през 1588 г. се заселва в манастира на оливетанците в Неапол, после (1588-1589) живее в Рим под покровителството на Шипион Гонзага. Заради поведението му е изгонен и се връща в манастира. В периода 1590-1591 г. живее последователно във Флоренция, Рим, Мантуа. През 1591 г. по покана на Матео Капуански, пребивава в Неапол, преработва „Освободеният Йерусалим” (1593), издава „Любовни стихотворения” (1593). Автор и на много сонети и други стихотворения, „Разсъждение за поетическото изкуство” (трактат, 1587), „Крал Торисмондо” (трагедия, 1587), „Планината Оливето” (поема, незавършена, 1588), „Сътвореният свят” (философска поема, 1592 - 1594, публ. 1607), „Разсъждение за героичната поема” (трактат, 1597). От 1580 г. публикува диалози на философски, естетически, етични и социални теми. Получава покана от папата да посети Рим, за да бъде коронясан като велик поет на Капитолийския хълм. Пристига болен в Рим, установява се в манастира „Сант Онофрио”, но не дочаква коронацията си - умира в Рим и е погребан в Трастевере, в църквата на „Сант Онофрио”.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „СОНЕТЕН ДИПТИХ”/ превод: Драгомир Петров/ брой 45 ноември 2012