Людмила Билярска е родена през 1952 г. в София. През 1971 г. записва специалността „Българска филология” в СУ „Кл. Охридски”. Първите й поетични опити са от детска възраст. Насърчавана е да участва в литературни кръжоци и младежки конкурси, в които неведнъж получава награди. На 25-годишна възраст заминава за Бенгази, Либия, където съпругът й е изпратен на задгранична работа. Прибират се в България през 1988 г. През 1993 г. по покана на роднини на съпруга й заминават в САЩ, щата Индиана, където се установяват за постоянно. Автор на стихосбирките „Нашата песен” (2003), „Босонога скитница” (2008), „Пустинница” (2008). От 2006 г. публикува стихове в българските вестници, издавани в Чикаго: „България”, „България днес”, „Златорог”. През 2008 г. вестник „България” добавя към страниците си и рубрика „Поезия”, която тя оформя със свои стихове вече почти четири години. Участва в първия български емигрантски алманах „Българско слово и багри в САЩ и по света”. Член е на Съюза на писателите в САЩ и по света от 2010 година.

Публикации:

Поезия:

ЕСЕННО ПАСТОРАЛНО/ брой 45 ноември 2012

НА ПЪТЕКАТА/ брой 46 декември 2012

НАПУКАНО ДО РАНА/ брой 53 юли 2013

ПАСТОРАЛЕН ПОКОЙ/ брой 57 декември 2013

СПАСЕНИЕТО/ брой 126 март 2020

Критика за Людмила Билярска:

„ОБГРЪЩА МЕ МОРЕ ОТ НЕЖЕН ШЕПОТ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 46 декември 2012