СПАСЕНИЕТО
СПАСЕНИЕТО
Кое ми дава сили да вървя
през този сдупчен свят от фалш и пози?
Загнива, поразен от лъжа
и с още много сложни диагнози…
А философът рекъл: Суета!
Каквото и да правиш - ще потъне
във бързея на мътната вода,
така било е и така ще бъде!
Кое ме прави силна да съм тук
и лилии в мътилка да засявам?…
През всички гнили мостове накуп -
невинен птичи полет ме спасява…
НОЩЕН БРЯГ
Сърдито е, отгатвам по гласа му.
Връхлита потъмняло от тъга.
Опитва се да пропълзи до дюните
Стъписано заглажда с яд брега.
А пясъчните замъци и кули,
забравени сандали, мокър плик -
завихрени в гнева му се изгубват
Притичва любопитен нощен бриз.
Придремващите чайки безразлично
отварят в мрачината по око.
Изглеждат в тъмнината като листи,
разсипани от нечия ръка.
А аз съм свита в ъгъла на мрака,
до лодката забила нос в мечти.
И чувам - птица някъде изплака.
Във раковинка вопълът се сви…
НЕДЕЛНА ВИТОША
От клоните се сипе тежък сняг.
Улучва тишината. Тя простенва.
Източени ели - в небето чак,
потайно шепнат витошки легенди.
Кокетничат оголени лески -
до всеки бор издънчица се гуши.
И сякаш в крак се движим: раз-два-три,
във ромона на тихото заслушани.
До „Бялата вода” е нищо път -
табелата учтиво ни го казва.
И мислите олекват, не тежат -
сред мирис на смола, листа и празник.
Във хижата, затоплени от път,
разхвърляме и якета, и шапки.
Отворените термоси димят.
До печката кутре разпъва лапки.
МОРЯЦИТЕ
Те са тъмни мъже - от умора, загар и от жажда.
Приютяват дълбоко в очите - и празник, и мрак.
От онези момчета са, дето ходят по палуба равно,
а се люшкат, когато пристъпват по земната твърд.
Тези морски мъже - от самотния въздух изпити,
имат остри бради, а ръцете, ръцете им, ах -
като клон от вековно дърво са - до рана протрити,
а с невиждана нежност разрязват коравия хляб.
Тези странни момчета ухаят на пръски и пяна.
За морето тъгуват на суша, а в морето - за бряг.
Те са тъмни мъже - от умора, загар и раздяла.
Но пък те, точно те… носят обич с карат!
СЕЛЦЕТО
Закриха го. Като ненужен склад.
Зачеркнаха над три дузини къщи.
И името изтриха, за капак.
Селцето наброява трима души.
А къщиците чезнат без народ.
Едни такива - тъжни и смалени.
Какво като просвирва денем влак,
щом няма кой живота да подеме.
Табелите свалиха. Бяха две.
В началото на селото. И в края.
На колчетата птиче току спре,
и бързо се изгубва из безкрая…
