НА ПЪТЕКАТА

Людмила Билярска

НА ПЪТЕКАТА

Две сърнички и аз, и измръзнал врабец
сме на фона на късен следобед.
А денят декемврйски закопня да расте.
Наедрял се замисли за ложе.

След секунди от тях не остава следа -
ни врабец, нито ден, ни сърнички.
Само аз се белея със тетрадка в ръка.
И луната във нея наднича.


ИСКАМ ДА СЕ СЛУЧИ

Не знам дали изобщо ще се случи,
да прекосим на съмване града,
в дланта ти свила мъничко юмруче,
препълнено с най-нежните слова…

Разтворя ли го те ще се разсипят
на нотички във мъжката ти длан.
А гълъби внезапно ще политнат.
Ще проехти камбаната на храм.

Не знам кога… но искам да се случи.
Безсънни да се губим в твоя град.
Очите ни щастливо ще се търсят,
фонтаните, когато пръскат смях.


БУРГАС

Този град, хвърлил котва на дъх от брега
свети вечер красиво. Разпръсква
светлини във морето.
А разсъмнал едва -
пак на рейд уморено се спуска.
И е мъничко тъжен в студените дни -
рони чайки над килнати лодки.
Осветява небето, когато не спи.
После пише с поетите строфи.
Има своя задъхан пристанищен двор.
В него въздухът стене мазутно.
В този град, ако даже, останеш за нощ,
вече трудно от него напускаш.


ТРИЛИСТНИК В ХОЛА

Всяка сутрин е с мрежа в ръка -
две млека, топъл хляб и умора.
Асансьорът я качва сама.
А понякога с някой от входа.

Заковава на пети етаж.
Коридорче със пъстра пътека,
малка кухня с балкон към деня,
сиво-бял терикот и пердета.

Меки чехли с протрити пети
я отвеждат по губер към хола.
Стар трилистник и здравец в кашпи,
и прозорец със изглед към двора.

И е късно за скок в друг живот,
и мечтите - притегнати с възел.
Две млека във хладилния джоб.
И трилистник останал без възраст…


СЛЕД ТИХИЯ ДЪЖД

/акварели/

А цяла нощ дъждецът тихо пя.
Оттегли се на съмване и кротна.
Развесели се всичко, избуя.
Прогледнаха с очички кръгли локви.

Затупкаха със боси стъпълца
рояк дечица - звънна мълчината.
Запискаха врабци и зажужа.
На мокро замириса и на лято.

Разбудените къщици из ред
задрънкаха съдинки и котлета.
Връз мокрото на сгушения плет
мустаците зелен врежец преметна.


ПРЕДПРОЛЕТНИ ЕСКИЗИ

Сега, когато степните треви са повалени,
притиснати от вятъра,
а преспи сняг белеят тук-таме,
като изпънати във дрямка кучета.
Когато гладните койоти се оплакват нощем
на кръглата луна,
а голите дървета замират в крачка,
на слизане от хълма…

Тогава
небето се облича в кренолин.
А птиците са радостни и бързи:
раз-два, раз-два и три…
Животът да се случи пак е дръзнал.