Людмила Билярска

НАПУКАНО ДО РАНА

Не иде реч за бучицата сирене.
За ситното поскъпване на хляба.
За дразнещото перчене на вилите.
Не става реч, че полугладен лягаш.

Не за това, че къташ и ухажваш,
ушити дрехи преди три декади,
а новите богати се докарват
в сандали и костюми на Армани.

Не става дума за това, а друго -
различно от тафри и клоунади.
Душата постепенно става груба -
напуканото се превръща в рани…

ОБИЧАМ ВСИЧКО В ТЕБ

Обичам всяка точица по теб.
И бръчица. И петънце. И сянка.
И погледа ти строг. И твоя тен.
Обичам всичко - заедно с дъха ти.

И твоя гняв. И кроткия ти миг.
Долавям и в съня как равно дишаш.
Обичам те до болка и до вик.
За пръв и сетен път така обичам.

Със малките си сили на жена,
отдадена и влюбена до крясък,
ще легна и на кладата до теб.
И птици ще се любят във прахта ни.