Войтех Михалик

превод: Григор Ленков

Моята любов е зимна ябълка.
Ще я намериш в тъмното на скрина,
но със очи не я търси.
Обрулена от раменете на дървото,
не пие вече сока на земята,
не диша бистрия живот на слънцето.
Сред самота
под сбръчкана кора таи пожара си,
затуй така отчаяно сладни
и е горчиво ароматна от мълчание.
Моята любов е зимна ябълка.
Ела при мен,
аз ще докосна ноздрите ти в мрака
и ще напълня със узряла кръв устата ти.
Ела при мен,
хвърли ножа,
вземи ме просто във ръцете си,
вдъхни предсмъртната ми песен -
и отхапи.