Войтех Михалик (Vojtech Mihalik), словашки поет, преводач, журналист, общественик, е роден на 30.03. 1926 г. в Долна Стреда в работническо семейство. Пише стихове от 14-годишен. Завърша католическа гимназия в Търнава и философия в Братислава, после работи като редактор, заема висши постове в писателския съюз. Директор на издателство „Словашки писател” (1977-1985). Народен деятел на културата. В творчеството си е привърженик на реализма. Автор на поетичните книги „Ангели” (1947), „Плебейска риза” (1950), „Пеещо сърце” (1952), „Въоръжена любов” (1953), „Няма да умрем върху слама” (1955), „Архимедови кръгове” (1960), „Възбуненият Йов” (1960), „Горест” (19630, „Апасионата” (1964), „Бягство след Орфей” (1965), „Сонети за твоята самота” (1966), „Черна есен” (1969), „тринадесета стая” (19750, „Последната първа любов” (1978) и др. Избрани статии - „Човекът против слепотата” (1973). Превежда Есхил, Софокъл, Аристофан, Овидий, Петрарка, Молиер, Тувим, Лец, Фърлингети, Сафо и др. Умира на 3.11. 2001 г. в Братислава на 75 г.

Публикации:

Поезия:

БЛАГОВЕЩЕНИЕ/ превод: Григор Ленков/ брой 40 май 2012

МОМЧЕ И ВИШНА/ превод: Владимир Башев/ брой 42 юли 2012

МОЯТА ЛЮБОВ/ превод: Григор Ленков/ брой 44 октомври 2012

ЖЕНА/ превод: Димитър Стефанов/ брой 106 май 2018

У ДОМА/ превод: Вътьо Раковски/ брой 106 май 2018