ПОКОЙ
превод: Владимир Мусаков
Вслушай се, мила: издигам ръцете си -
слушай звука…
Не следят ли потайно стотици предмети
всеки жест на самотния клетник в нощта?
Чуваш ли, мила, притварям клепачи -
и до тебе долита пак звук;
чуваш ли, мила, отварям ги в здрача -
… Но защо ти… не си тук?
Дори при най-малкото мое движение
в покоя копринен остават следи;
дори от най-лекото мое вълнение
ясен знак във простора безкраен личи.
При дъха ми звездите се вдигат на вис и се спущат
надолу
в небесната шир.
До устата ми идва и пие със жад ароматът
на вятъра,
а в ефира съзирам ръката на ангел,
от сияйни лъчи озарен.
И едничка онази, с която лети мисълта ми: ти -
я няма до мен.
1900-1901
