Всеволод Кузнецов

превод: Йордан Янков

***

Път се вие между скалите
към синеещите била.
Вече в облак опират главите,
а надолу е бездна зла.

Стигат стъпките непокорни
до най-стръмен планински скат -
сякаш тези корави хора
са дошли от отвъден свят.

Тук в сърцето на планината
най-безкористни думи чух.
Тук почувствувах висотата
на човешкия силен дух.

Затова ли е стръмен пътят?